Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Гост на предаването "Кой кой е" на Радио София бе певицата Мария Мутафчиева от Мери Бойс Бенд. Създадена в началото на 1994 г. като трио, което свири в клубовете за музика на живо в София, групата набира голяма популярност. През януари 1995 г. към триото се присъединяват басист и барабанист. Мери Бойс Бенд приемат за своя рождена дата 28 януари 1995 г., когато за първи път свирят като група от пет души в прочут тогава клуб в София. През 2001 г. издават първия си авторски албум - „Непознати улици”. Едноименната песен от него се задържа рекордно време на върха на класациите.
За началото: "Няма как да си музикант в група, а да не си започнал още в училище. Тези неща наистина се случват в училище - събирате се група приятели и създавате група. Математическата гимназия в Бургас беше прекрасно място - имахме прекрасна зала за репетиции и инструменти. Беше истинско удоволствия да ходим на репетиции на групата. Няма да крия, че изпитът за влизането в групата на гимназията беше труден за мен момент, защото като човек, който свири класика на пиано, трябваше да извадя ноти, хармония, неща свързани с рок музиката. Този удар с глава в стената беше с “Can’t let you go” на Rainbow".
Още през първата година музикантите печелят конкурса за млади изпълнители на БНТ „Хит Минус Едно” и като награда записват първата си авторска песен - „Къде избяга вятърът”. Явяват се по настояване на Ваня Костова.
"Ние не сме конкурсен тип музиканти, рядко сме се явявали през годините. Само на два конкурса на БНР. Наистина не сме хора, които искат да ходят да се съизмерват с колеги. Това беше част от живота ни в началото", разказа Мери.
По думите й, е важно да печелиш награди в началото на кариерата - някой да те забележи и да те потупа по рамото. Но остава самокритична и днес:
"Много! Може би с годините озаптявам тази самокритика, но в началото бях повече. И като група и като хора. Рядко стоим и си казваме: "велики сме". Винаги си намираме нещо, което трябва да се оправи, но пък ако човек само се радва на себе си рискува да стане смешен на света и да не се развива. Критиката всъщност е градивно нещо". "Ако човек много си повярва в България, е много жалко"
Тук всичко е различно от световната сцена и това, което се случва в света с един музикант и неговата кариера, смята певицата. За успеха на албума "Непознати улици" голяма роля, според нея, изиграват медиите, защото е създадена във време, когато са пускали много българска музика. Песента влиза в учебниците по музика за 7-ми клас. В следващите години групата свири предимно в клубове в София:
"Това са трудни години и са възможни само за един много млад човек. След това е това е невъзможно - това, което сме правили през 1995, 1996 и 1997 година. Не знам дали хората могат да си представят - всяка нощ свирим до 4-5 часа. Нашата нощ за спане я нямаше. Но това е нормален период на израстване. Защото ако не изсвириш стотици песни и не си изпял толкова много часове, няма как да се чувстваш уверен на сцената. Това е урок. Свирихме много. Пожелавам на всички, които започват да се занимават с музика, да имат шанс да свирят. Клубовете дават изключително усещане на всеки музикант - всеки поглед и дума на човека отсреща може да промени и подредбата на песните, всеки тон, който издаваш".
За Мери свиренето на живо е най-важно за контакта с публиката. Всеки всеки концерт е уникален и всяко изпълнение на една и съща песен - също. Още за любовта им с Мирослав, за трудностите и най-хубавите мигове - чуйте разговора с Мери Мутафчиева!
Още през първата година музикантите печелят конкурса за млади изпълнители на БНТ „Хит Минус Едно” и като награда записват първата си авторска песен - „Къде избяга вятърът”. Явяват се по настояване на Ваня Костова. 
"Това са трудни години и са възможни само за един много млад човек. След това е това е невъзможно - това, което сме правили през 1995, 1996 и 1997 година. Не знам дали хората могат да си представят - всяка нощ свирим до 4-5 часа. Нашата нощ за спане я нямаше. Но това е нормален период на израстване. Защото ако не изсвириш стотици песни и не си изпял толкова много часове, няма как да се чувстваш уверен на сцената. Това е урок. Свирихме много. Пожелавам на всички, които започват да се занимават с музика, да имат шанс да свирят. Клубовете дават изключително усещане на всеки музикант - всеки поглед и дума на човека отсреща може да промени и подредбата на песните, всеки тон, който издаваш".
