Симеон Щерев отдавна е синоним на феноменален музикант. За малка страна като нашата, в едно поколение те се броят на пръстите на едната ръка, когато говорим за изпълнителите на сцена. Има и още подробности, че те се качват на голямата сцената твърде рано и продължават своя артистичен маратон поне половин век. Другото е, че няма значение на какъв точно инструмент свирят, те го правят божествено. „Човек си дава душата, ако Господ го е погалил по главата“, така Симеон Щерев – Банана сам тегли чертата в едно интервю за пресата преди време.
Защо Симеон Щерев може да свири невероятно добре и класика, и джаз и редува двата жанра през целия си път (понякога ги съчетава по неповторим начин), ами сигурно защото се движи твърде свободно и естествено във всеки стил, защото лесно общува на езика на всяка епоха, чете бързо мислите на всеки композитор. Бързината и лекотата, с която може да се включи във всяка импровизация, с различни музиканти, е била винаги впечатляваща, защото притежава качеството да живее и да чувства другите, без да им натрапва присъствието си. Затова пък и една негова фраза веднага се познава, всяко изпълнение на Симеон Щерев е неподражаемо негово – с необяснимия си аромат, в който той самият „звучи“. Ако и това не е феномен!