В "черния петък" можеш да купиш вещ, но не и щастие, коментира психиатъра д-р Веселин Герев. Защото емоция не се купува, а се създава.
В България, за разлика от Съединените щати, не се стига до масови истерии, обсада на магазини от полунощ и разбиване на прозорците от напиращата тълпа, но зависимостта от покупка, особено в Черния петък все повече се засилва.
Д-р Герев казва, че в практиката си има пациенти, които страдат точно от пристрастяването към покупки. Без да имат необходимост, стига се до безцелно и безсмислено пазаруване. И до преразход на домашния бюджет.
Появиха се много нови зависимости и зависимостта към пазаруване спада към тях. Има хора, на които живота им протича абсолютно безцелно в пазаруване и по този начин те задоволяват своя вътрешна потребност да притежават ненужни вещи.
Към т. н. модерни зависимости спадат още зависимости, които подклаждат тази мания за пазаруване – това са зависимостта към социалните мрежи, зависимостта към интернет, защото хората загубиха нормалния контакт помежду си, комуникират само по мрежата и пазаруват какво ли не по мрежата дори и хранителните си продукти. Това ги прави новите зависими от консуматорското общество.
Защо човек става зависим към ненужни стоки, особено в т. н. дни на намаление? Това е така, защото пестенето стана цел на нашия живот и колкото по-евтино успее да си купи една по-скъпа стока толкова човек започва да се чувства по-щастлив и това го кара да изпада в крайности – да търси намаления, да търси евтини стоки, които да купува само, защото те са евтини. Тук избягваме нормалния вариант на това да се премислят мотиви и противомотиви, да се търсят някакви ползи от това, което ще купим.
Разбира се, използват се и маркетингови трикове на намаления, които на практика са чисти увеличения. Тъй като исторически вие споменахте, че това е денят, в който започват да се правят коледните пазарувания. Според мен, за нашите географски ширини това е още много рано, но след като тази мода идва от Запад защо да не бъде наложена и тук? Още повече, че и там търговците профектират на гърба на хората, които искат да купят подаръци и по този начин си очистват магазините от стока преди новото зареждане.
Какво обаче става и защо е опасно? Защото вкарва човек в огромни ненужни харчове. Пазаруването за хората, зависими от това е един вид наркотик. То е свързано с това, че човек обикаля по магазините, както се казва да види какво има и това покачва вътрешното му напрежение, че трябва да купи нещо, за да се успокои. Преди години се говореше за т. н. пазар терапия, т. е. чувствам се много напрегнат, тревожно ми е, случило ми се е нещо неприятно и аз насреща ще си купя нещо, за да мога да задоволя някаква вътрешна потребност, да, шопинг терапия. И тази шопинг терапия и в самия ден на т. н. намаления тя просто предизвиква масова психоза. Има хора, които няколко дни не спят, защото са пред нервен срив пред това, че могат да си купят нещо, което е доста по-евтино от дните за нормално пазаруване. И те вече до такава степен озверяват, че трябва да постигнат целта си, че са готови да чупят витрини, да мачкат хора - изобщо да се изтрепят един друг само и само да се доберат до заветната цел.
При нас такъв тип масови психози все още няма и това е хубаво, но все повече хора купуват ненужни вещи. Аз имам такива клиенти, които страдат от патологична мания за пазаруване. Те самите, без да има черен петък всеки ден купуват по няколко торби ненужни вещи, складират ги вкъщи и разбира се за няколко дни си стопяват нормалните финанси за месеца. На такива се превръщаме, защото в такива ни превръща нашата нагласа, в това, че се сравняваме с други в социалните мрежи, които са се снимали с някакъв тоалет, с някаква вещ, която притежава, т. е. съревнованието кой е по-по-най и освен това тук се залага на една много тънка струва в човешкото психика, че съдържанието няма никакво значение, важна е формата. И това стана един вид цел нашия живот – да имаме добра форма, а да нямаме никакво съдържание.
Най-големият проблем в случая аз го виждам така – хората се стремят да си купят някаква емоция, т. е. те, купувайки си тази вещ смятат, че ще задоволят своя вътрешна потребност да получат някаква реална емоция. Какво обаче показва практиката? Човек не може да си купува емоции, той може да си ги създава. Ето, тук е голямото разминаване за представите, които има човек затова какво ще му донесе една закупена, макар и евтино вещ и това как ще се почувства след това. И колкото е по-голямо това разминаване толкова депресията след черния петък ще бъде по-тежка.
Интервюто сд-р Веселин Герев е в звуковия файл.
