В интервю за предаването „Събота 150“ на Хоризонт" Кнаус, който е съавтор на проекта за споразумение на ЕС с Турция за бежанците, каза, че кампанията срещу този пакт бе започната от американския президент Доналд Тръмп.
„Последва го Виктор Орбан, който в речите си още преди три години заяви, че времената на международната закрила на универсалните човешки права са отминали. След това срещу пакта се обявиха крайнодесните в Европа, например в Австрия, която в момента председателства Съвета на ЕС“, обясни експертът.
„Така се създаде истерията около този документ, която е вятър в платната на популистите. Те твърдят - без това да отговаря на истината, че пактът има за цел да ускори и увеличи миграционния поток към Европа“.
Повтаря ли се сценарият с Истанбулската конвенция, след като кабинетът обяви, че България няма да стане част от Глобалния пакт за миграция на ООН? Документът трябва да бъде приет на Междуправителствена конференция в Мароко на 10 декември. Какво пише в него и защо редица европейските страни няма да го подкрепят?
„Първото нещо, което трябва да се каже, е, че от европейска гледна точка пактът не съдържа нищо необичайно. Всичко, което е записано в текста, вече е част от европейското законодателство - спазване на човешките права, защита на бежанците, защита срещу изтезания и т.н. Това важи за Европа, но не и за останалия свят. В интерес на Европа обаче е, тези правила да са валидни навсякъде. Миграционният пакт на ООН се отнася на първо място до държави като Саудитска Арабия и страните в Персийския залив, където правата на бежанците масово се потъпкват. И още нещо важно - Пактът се застъпва за ограничаването на нелегалната миграция“.
С отказа си от Глобалния пакт за миграция, България е в компанията на САЩ и Австралия и на засега още пет страни от ЕС: Унгария, Австрия, Полша, Чехия и Естония. Защо тези държави се страхуват от Глобалния пакт за безопасна, организирана и законна миграция, както е цялото име на документа, г-н Кнаус?
„Нека погледнем кой започна кампанията срещу този пакт. Това беше Доналд Тръмп. Той по принцип се обяви срещу всички международни спогодби. Последва го Виктор Орбан, който в речите си още преди три години заяви, че времената на международната закрила на универсалните човешки права са отминали. След това срещу пакта се обявиха крайнодесните в Европа, например в Австрия, която в момента председателства Съвета на ЕС. Така се създаде истерията около този документ, която е вятър в платната на популистите. Те твърдят - без това да отговаря на истината, че пактът има за цел да ускори и увеличи миграционния поток към Европа“.
В страните, които се обявиха срещу миграционния пакт, управляват националконсервативни, популистки правителства. Това ли е единствената причина за отказа им да подпишат документа през декември в Маракеш?
„Нека задам контра въпрос: наистина ли мислещите хора смятат, че на фона на последните три години на небивал миграционен натиск в Европа някой ще сключи пакт, който има за цел увеличаването на броя на мигрантите? Това би ми приличало на теория на конспирациите. Факт е, че пактът има за цел да установи световни стандарти, които при нас отдавна важат и са насочени преди всичко към страните извън Европа. Нещо повече - в интерес на европейците е, ако в Африка вътрешноафриканските потоци са регулирани и правата на мигрантите се спазват, защото тогава тези хора няма да се стремят към Европа“.
Според Гералд Кнаус същото важи и за връщането на мигранти в родните им страни. „В пакта е записано, че връщането на нелегални мигранти е легитимна мярка. Това несъмнено ще намали броят им в Европа“.
Глобалният пакт за миграция не е документ с правна стойност, т.е., той не е със задължителен характер. И въпреки това е критикуван именно в страни от ЕС, които имат проблеми със спазването на ценностите на съюза. Как тогава може миграционният пакт да помогне за внасянето на повече ред в миграционните процеси в Европа, когато действащото законодателство не се зачита, г-н Кнаус?
„Така е - същественият проблем в Европа е незачитането на действащо право. Бих разбрал критиците на пакта, ако кажат, че той не е от първостепенно значение за европейските граждани. Приоритетът за ЕС от една страна е спирането на нелегалната миграция, но от друга - спазването на правата на тези хора. Въпросът е как да продължат спасителните акции в Средиземно море, за да не допускаме да загиват хора, но без едновременно с това да засилваме притегателната сила, която Европа има“.
Очевидно миграцията ще е едно от основните предизвикателства пред човечеството в бъдеще. А може би вече е, ако съдим по безпрецедентния поход на хиляди хора от Латинска Америка, които вървят от седмици пеша към Съединените щати. Керванът вече достигна Тихуана на границата между Мексико и САЩ. Как модерният и цивилизован свят може да се справи с този проблем?
„Най-важното е да не се поддаваме на истерията. Това е трудно, защото темата има много силен емоционален заряд. Твърденията, че през следващите години Европа ще бъде залята от милиони африканци, просто не отговарят на истината. Глобалната миграция е факт, но ние говорим за нелегалната миграция и към Европа тя е минимална. Преживяхме няколко кризи с бежанците от Сирия и Либия. Сега обаче приоритетът на европейците е да намерим начин за връщането на нелегалните мигранти без право на закрила в родните им страни“.
Според г-н Кнаус в същото време Европа се нуждае от рационална и конструктивна миграционна политика в съответствие с нашите интереси за регулирането на легалната миграция. „Тук не става дума за бежанците - хората, които търсят закрила от война или политическо преследване, са обект на други спогодби и ние сме длъжни да ги спазваме“.
Както стана ясно, не бежанците от гражданската война в Сирия се оказаха големият проблем на Европа, а онези хиляди хора, които искат по-добър живот.
„Не можем да съдим хората, че търсят по-добър живот за себе си и за семействата си. Но в правото на европейските страни е, да искат да намалят нелегалната, нерегламентирана миграция. Знаем, че миграцията може да има и положителен ефект - както за хората, които напускат родината си, така и за обществата, в които те се интегрират. Такъв пример е Европейският съюз със своя свободен пазар и свобода на придвижване в рамките на съюза. В крайна сметка, въпреки трудностите, тази вътрешноевропейска миграция помогна на всички. Хората, които дойдоха от Източва Европа, са интегрирани и подпомагат финансово семействата си. Проблемът са нелегалните мигранти, които остават изолирани, които са лесна плячка за престъпния свят и много често самите те стават престъпници“.
Как ще се отрази растящият брой противници на пакта за миграция върху неговия авторитет и възможност да подобри ситуацията в света, г-н Кнаус?
„Това е лош сигнал, разбира се, но той беше очакван. Реакцията на толкова много европейски правителства показва, че те много лесно се подават на истерията на популистите. Австрийското правителство цитира неверните твърдения на крайната десница, за да аргументира отхвърлянето на пакта. За мен това е признак на слабост. Това вероятно важи и за останалите правителства, които управляват в коалиция с националисти. Жалко е, че не могат да намерят правилните аргументи, за да се противопоставят на крайнодесните. И ако конкретно в случая с пакта за миграция това не е фатално, то в други случаи, по други далеч по-важни въпроси, това може да се превърне в огромен проблем за Европа“.
