2
„Не съм спрял, не съм се разочаровал, все още всеки ден намирам смисъл да се събудя и да отида в студиото, ето това за мен е постижение. Признанието е на композитора Магомед Алиев – Мага. В „Нощен Хоризонт“ той оцени късмета, който е имал – в професионалния си път да среща правилните хора, „които са писали страхотни текстове към музиката ми, защото аз първо композирам, а след това идва текстът, много рядко се е случвало обратното“.
„Щастие е, когато можеш да работиш хобито си. Аз съм щастлив човек, аз не работя, аз се кефя. Това е рядкост и го осъзнавам“.
Мага е композитор, пианист, мултиинструменталист, аранжор, оформил поп музиката от средата на 90-те години до днес. Работил е с Лили Иванова, Мария Илиева, Нина Николина, Миро, Руши Видинлиев и куп още други български изпълнители. Дагестанец, роден в Грозни, Чечения, Мага пристига в България през 1990 година и остава. Първото му парче, станало хит, е Baby don`t hurt me на Теди Кацарова. Ръка му подава Милчо Кацаров. Марги Хранова, Орлин Горанов, Кристина Димитрова, Силвия Кацарова са сред първите певци, с които е работил. А първият голям проект е с Братя Аргирови – „Гот е“ от края на 90-те.
„Човекът на изкуството прави нещата само за себе си. Като свириш, свириш първо за себе си. Това трябва да е ясно“, откровен е Мага. Признава, че досега не му се е налагало да прави компромиси с принципите, с това, което го оформя като човек, сърцевината му, защото би било недопустимо, а иначе – компромисите са част от ежедневието.
Мага Алиев е от хората, които дори за тъжните неща говори с усмивка, както сам се шегува – „затова имам слабост към минорните песни“.
началото
„От 6-годишен съм в музиката. Баща ми ми купи пиано – главата ми беше на нивото на клавиатурата, бях 4-5-годишен. На 6 години отидох в музикална школа, след това в музикално училище. През 1988 година разбрах, че мога да правя музика. Случайно бях в едно студио с едни музиканти, в родния ми град имаше много сериозни музиканти, направих един аранжимент, пуснаха го по радиото. Така разбрах, че мога да правя нещо с музиката. Бях единственият в нашето училище, който можеше да импровизира. Не исках да уча нищо, исках да уча други неща, теглеше ме джазът. Моята преподавателка ме попита – за какво ти е да бъдеш музикант, вечно ще си без пари, а аз ѝ казах, че вече свиря в група, бях на 14 години, тя ме погледна и каза: „Изтървахме те“.
родината
„На интуитивно ниво никога не съм се чувствал като привързан към т.нар. „родина“. Родината може да се възприеме в класическия смисъл, но всичките трагични жестоки събития там още повече ме отдалечиха от това усещане. България повече я усещам като родина, защото всичко, което ми се е случило, е било тук. Животът ми се дели на две части – преди и след кацането ми в София. Там имах група, смятах да свиря там, но любов ме доведе тук. /…/ Не съм загубил роднини във войната, но те са преживели кошмара на онези събития. Сега Грозни е като Дубай, но това е отделна, много политическа и неприятна тема“.
България
„Много съм краен в мислите си. Тук цари брутално безобразие, което не може да бъде спряно и променено без много сериозна и твърда активност и сплотеност. Българинът не се усеща сплотен. Макар че напоследък има някакви проблясъци, но не съм оптимист в това отношение“.
промените
„Като музикант, като човек, като отношение към света – има я промяната. Сериозно започнах да подбирам хората, с които общувам – професионално и в личен план. Хората, които влизат в студиото ми днес, са по-различни от тези, които са влизали преди“.
енергията
„Радват ме хората, които следват пътя си и вървят напред. Когато видя човек с този блясък в очите… /…/ Но през последните 5 години много рядко се усмихвам. Обичам да вярвам в хубавите неща. Не съм черноглед, макар че понякога с часове може да ме видиш да не говоря. С годините се промених – бях открит и приемах всички, но правих и грешките на младостта, оставаха белези. Белезите по сърцето са много полезни за душата“.
гласът, талантът
„Разпознаваемост – това е най-важното нещо за един певец. /…/ Талантливият човек винаги знае, че е такъв. Тези, които се движат напред, са изключително малко, това са божествени хора. Ако си творец, боли, но това е и първият признак, че правиш нещо. Много повече съмнения изпитва човек, когато е талантлив. Съмнения в себе си, в това, което прави. И талантливите хора много често губят ценни идеи, защото нямат увереност в себе си“.
музикалната среда днес (и у нас)
„Музиката е отражение на обществото. Процесите са си процеси. В едно блато рози не растат. Моето убеждение е, че като си се качил на този влак, трябва да продължаваш и да правиш това, което можеш да правиш най-добре. Не е толкова сложна формулата. В България има страшно талантливи хора, но това не прави една критична маса, която би могла да наклони везните. А и те вече са малко. Талантът изобщо и стойностното нещо са в някакъв ъндърграунд. Нашето е смазано просто. Това е тъжна тема, затова обичам минорни парчета“.
атмосферата на работа
„Аз съм нощна птица. Привечер започва всичко в студиото. Конкуренцията не ме интересува, не ме нахъсва. Започнах от класическата музика, минах през джаза, блуса, после дойде рок музиката. Винаги съм се ориентирал по тези хора, какво те са направили – „Лед Цепелин“, „Пинк Флойд“. Трябват ми по-различни стимули – като работата на тези хора – истински творци, мислещи, родени творци“.
хубавата българска песен
„Това са песните на Васил Найденов, на Лили Иванова, на Орлин Горанов, на Марги Хранова, на ФСБ. Животът им е изцяло посветен на музиката. Тези хора не са разчитали на нищо, освен на таланта си, дарбата си. Създали са толкова много неща! За съжаление се случиха неща в България, които нито бяха демократични, нито имаше преход, които попречиха да надграждаме стабилно върху тази тяхна музика и да влязат нови хора. Може би така е трябвало да се случи... Тези хора винаги присъстват като сериозен фон. Те са създали вечни неща“.
Интервюто на Виктор Димитров с Мага Алиев можете да чуете в звуковия файл.
