Непоказвани досега ръкописи от Средновековието от фонда на Ловешкия исторически музей ще бъдат спасени. Десетилетия наред ценните документи тънат в прашни и непригодни помещения.
Регионалният музей в Ловеч съхранява писмени паметници с хронологически обхват от XIII до XIX век, които са втори или първи преписи, тоест не съществуват другаде. Благодарение на проекта „Изграждане и развитие на център за върхови постижения „Наследство БГ“ тези писмени паметници на културата ще бъдат реставрирани, дигитализирани и показани.
"Най-ценните за мен са няколко дамаскина, сборник със слова, в който има неизвестни текстове, Требник и Канон от XVII век, писан в Етрополе, но допълван тук, в Ловеч, две невероятно красиви евангелия. Едното, което е преписвано в Ловеч от старопечатна книга от Търговище във влашките земи, два ръкописа на поп Лукан - досега беше известен само един негов Вечен календар. Ние открихме втори, в който има много интересни текстове и на други видни личности, възрожденци и учители от Ловеч", обясни дългогодишният директор на Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" проф. Боряна Христова.
Проектът за реставрация се реализира по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и обединява четири университета, шест института на БАН, Националната библиотека и Регионалния исторически музей. За реставрацията на тези паметници на културата община Ловеч и Софийският университет "Св. Климент Охридски" подписаха договор за сътрудничество. Ще бъде изследвана ръкописната сбирка и ще бъде изготвен научен опис на ръкописите по всички европейски стандарти. Ще се осигурят научни и теренни практики на изследователи и студенти от университета в Регионалния исторически музей.
"За шест години трябва да се създаде модерна научна инфраструктура, която да ни позволи да кандидатстваме за големи международни проекти, за каквито до този момент нямахме възможност да кандидатстваме. Основен интерес на проекта е културно-историческото наследство на България", посочи ръководителят му - историкът проф. Иван Илчев, бивш ректор на СУ "Св. Климент Охридски".
Предвижда се създаването на лаборатории по реставрация в Националната библиотека и в Университетската библиотека, лаборатории за дигитализация на движими и недвижими паметници на изкуството в УАСГ и Етнографския музей. За първи път у нас се създава и лаборатория по дигитална хуманитаристика, уточни проф. Илчев.
