"Факт е, че отношението на институциите към нашата организация през последните години не е било на одобрение, най-вече заради критичните позиции, които съдът отстоява неотклонно по всички въпроси, свързани с функционирането на съдебната власт. Уязвяването на съдебната независимост – тенденцията, която не е от сега, тя е от много години. Но така или иначе всеки съдия, независимо дали заема позиция в съсловната организация, или не, съзнава отговорността, че трябва да изпълнява задълженията си по най-добрия начин, че нашата работа е ясно, че е пред очите на обществото и съдиите по никакъв начин, заявявали сме го многократно, не се страхуваме от всички форми не демократичен контрол. Ние и това казваме и в декларацията Общото събрание на Съюза на съдиите по възможно най-отстранения и професионален начин – че тогава, когато се използват привидно начини за контрол, под привиден претекст, използвайки нелегитимна цел, за да се сплашват съдиите или по някакъв начин да се всява страх и в останалата част от колегите, това вече е от естество да уязви независимостта. Т.е. съдът, когато изпълнява функцията си по правораздаване, по решаване на делата справедливо и обективно, да се влияе от други съображения – дали ще бъде проверен, пък как ще бъде проверен. Защото ако в случая съдията е в нарушение при, да речем, неспазване сроковете за изготвяне на мотиви или от друг характер, има орган, който може да извърши проверка и това е неговият председател, председателят на съда или Инспекторатът да се самосезира по някакъв начин, има и освен това и процесуални способи. Но това демонстративно и привидно използване на законови средства, това демонстративно заявяване през медиите, което не се е правило спрямо друг съдия, начинът, по който се прави, очевидно показва, че се преследва друга цел, което вече е наистина притеснително."
Според Калпакчиев в момента атаките са по-рафинирани:
"Сега голяма част от атаките са наистина по-софистицирани, перфидни, но те не са по-малко опасни. Ето например, говорим за проверки, за предизвикване на абсолютно неоправдан медиен натиск. Не само срещу председателя на Върховния касационен съд, има и други съдии, за които не се знае, срещу които се образуват данъчни проверки за дълго години назад и то като повод се взимат обикновено жалби на страни по дела, за които се знае, да речем, че има такива граждани, които "професионално" се занимават с това да пускат десетки и стотици понякога жалби до съда и те са недоволни от всеки един съдия, който им е разгледал делото, защото две трети от съдиите пък се отвеждат от разглеждането им. Държавата не може по този начин привидно да използва жалби, които очевидно се подават с цел неизвършено нарушение на съдията, да служат за такъв тормоз, защото това наистина е тормоз на съдията".
Калин Калпакчиев подчерта, че има начини за демократичен контрол върху съда:
"Включително и последните реформи, които се правиха в Конституцията и в Закона за съдебната власт 2016 година, форми за демократичен контрол, допустим, съобразно разделението на властите и независимостта на съда. Неслучайно бяха възложен и на Инспектората всички проверки – и за почтеност, и имуществени декларации, на този орган, който ще проверява само съдии, преди беше Сметната палата, а не друг орган от изпълнителната власт, както е КОНПИ. Защото се смята, че този орган няма да уязвява по никакъв начин независимостта на съда. Всеки може да сезира Инспектората - и гражданин, и страна, там вече въпросът е как се правят проверките".