„Затова и много сезонни работници излизат от България и отиват по съседни държави – Гърция примерно, за да работят за не чак толкова по-високи заплати, но при всички положения по-високи от този минимум, който имаме тук. Отделно заминават хора, които работят за по-дълго време – за технологичните специалности, които са с по-голяма квалификация, образователен ценз и чужд език“.
България се представя колебливо в различните икономически класации. Например в тази на Световната банка за правене на бизнес губим позиции за трета поредна година, отчете той:
„Тази година слизаме от 50-о на 59-о място. В също време в топ 10 влизат Грузия – на 6-о място, Македония – на 10-о място. Те предоставят по-добри условия за правене на бизнес. Затова и няма достатъчно преки чуждестранни и преки местни инвестиции, защото просто средата за правене на бизнес не се е подобрила съществено. Като ги няма инвестициите, а те обикновено идват с една по-висока технологична степен в индустрията и в услугите, не може да имаме и очаквания за рязко увеличаване на производителността. Няма ли рязко увеличаване на производителността, само административно да вдигаме доходите с 10% на държавните служители и с 20% на учителите, няма да е основано на реалната производителност и на реалните доходи в реалната икономика“.
Анализатори очакват инфлацията през 2019 г. да бъде над 5%, а ръстът на икономиката ни – 3,5%, изтъкна Гълъбинов. Основни фактори, на които се базират прогнозите, са продължаващото въздействие на цените на горивата и оттам на транспортните услуги. Това означава повишаване на производствените цени, а оттам – и на потребителските. След известно време се очаква и увеличаване на цените на услугите:
„Новите заплати в един момент компенсират, но в същия момент вкарват повече пари в обръщение и потребление, което би следвало да се разчита и като проинфлационен фактор. Другото е, че още не сме видели ефекта на новите сметки за топлата вода и парното, а може би ще се натрупат и допълнителни разходи, свързани с автомобилите...“.
"Няма намален данък в последните 10 години", коментира Гълъбинов, който оцени като „стара техника“ метода на залагане на подценени приходи и надценени разходи в Бюджета, което позволява той да завършва с излишък:
„Планирани капиталови разходи после ги превръщаме в текущи разходи, а капиталовите не се реализират въобще. В последните 3 години има закъснение в реалното усвояване на европейските програми", коментира той и подчерта, че през март 2019 г. ЕС ще трябва да реши окончателно за Брекзит. Ако Великобритания не се съгласи да продължи да плаща пълната си вноска в ЕС поне в следващите три години, ще има „сериозен проблем“ за бюджета на Европейския съюз:
„Ще трябва да се събере от всички допълнително, за да се попълни бюджетът. По-богатите ще дадат повече. По-малките, като нас, и те ще трябва да дадат повече. Такива, като България, които сме повече ползватели на пари от Европейския бюджет, не е много сигурно дори в оставащите няколко години от този програмен период как и дали ще си получим обещаните пари по европрограмите. Може да има промяна – да получим по-малко, при по-други условия. Може да се наложи дори в ход да се променят условията“.
При кандидатстване в еврозоната, освен за кохезия се говори и за конвергенция – реалното сближаване с останалите държави:
„Ако кохезионните фондове, които са ни отпуснати, не се вижда да са дали резултат в реалната ни конвергенция, то съвсем естествено е да настъпи промяна в условията, при които ще ни ги дават“, заключи Гълъбинов.
