Компромисът е да се гласува с хартия, а да се брои по електронен път, заяви в интервю за предаването „Хоризонт до обед“ Кун Хайсбърс – стратегически консултант по киберсигурност, дългогодишен генерален мениджър на Агенцията на НАТО „Информационни технологии и киберсигурност“. Сега съветва правителства и компании в областта на кибериновациите.
„В Холандия не повярвахме в електронното гласуване. Хората мислеха, че по този начин се прави манипулация на гласуването чрез чуждестранна намеса. Това не го искаме да се случва и затова много хора се върнаха към варианта да се гласува с хартия. Но също така разбираме, че това не е бъдещето. Затова се ориентираме какви са проблемите със сигурността при електронното гласуване, за да може да подобрим начина, по който гласуваме електронно“, коментира той. Затова според него компромисът е да се гласува с хартия, а да се брои по електронен път.
„Това е компромисът, защото все пак можеш да се върнеш обратно към оригиналните подадени гласове от хората на хартия. А от друга страна пък ще може да се направи и бързото преброяване, което ще се случи по електронен път. Така ще имаш и доказателството за това гласуване. В дългосрочен план би трябвало да има различни начини, по които да се прави електронното гласуване. Като да се използва технологията блокчейн. По този начин може да се намери добро и сигурно решение на казуса, защото ще има и доказателството за оригиналното гласуване“.
В дългосрочен план би трябвало да има различни начини, по които да се прави електронното гласуване - например да се използва технологията блокчейн, посочи Хайсбърс. По този начин може да се намери добро сигурно решение на казуса, защото ще има и доказателството за оригиналното гласуване. Кун Хайсбърс обаче отбеляза, че блокчейнът не е решение по дефиниция за всички проблеми: "Хора го предлагат като решение на всички проблеми, но пък това се случва, защото някои си изкарват парите с разработката на блокчейн. Това изисква много сериозен анализ. Най-важното е да няма намеса в оригиналния вот. И дори и анонимно подаден, ти трябва да имаш този оригинално подаден глас, да можеш да се върнеш към данните отново, ако не вярваш на резултатите“.
Запитан как в Холандия са решили проблема с анонимността на електронното гласуване, специалистът даде пример с Естония:
"Това е същността на дигиталната самоличност - такава, каквато от години съществува в Естония. Това е начинът, по който можеш да влезеш лесно и да гласуваш дистанционно, а не да ходиш на определено място, за да трябва да гласуваш, когато трябва да гласуваш. Но това изисква изключително сигурна инфраструктура. Инфраструктура, на която може да се довериш и на която няма начин да бъде повлияно от външни фактори. Иска се също и доста сигурна електронна идентичност с няколко нива на удостоверяване на самоличността. Не само парола."
Така електронната карта с чип може да се окаже дори недостатъчна. Може да се наложи да имаш дори отпечатък от пръст, сканиране на ириса. Холандският експерт изтъкна и риска тези данни да бъдат използвани и за други цели:
"Точно затова мисля, че основата на едно солидно електронно правителство, електронна държава е да бъде създадена система, изключително сигурна и която да гарантира доверие чрез различни начини за подсигуряване на компютърните системи."
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
