В рамките на Лехар-фестивала в Бад Ишъл тази година Сузане Марик представи една впечатляваща програма с шлагери от 20-тe и 30-те години на XX век. Чаровна, забавна и с интерпретаторски талант, Марик се погрижи за една разпродадена зала в Театъра Лехар на 21 август в горноавстрийското фестивално градче.
Бела Фишер, нейн партньор на сцената и в живота, пианист и цигулар, я съпровождаше умело заедно със своя "Паласт-квинтет". Творческият секстет изпълни известни евъргрийни от тъмните междувоенни години на XX век, събрани в една пъстра програма със заглавието „Хопала, сега идвам!“ Марик и Паласт-квинтетът представиха една вечер, която ни накара да се замислим, но ни подари и много забавни моменти.
Защото в шлагерите на Марик винаги става въпрос за най-голямото желание на хората след Първата световна война, а именно: да живеят и да се забавляват, и ако могат да наваксат всичко, което войната им е отнела. И макар ние всички да знаем, че лъвовете не живеят в Сахара, а в саваната: песента „Тръгвам с моята Клара за Сахара“, където съпругът „случайно“ загубва съпругата си, но таи надежда, че някое хищно животно ще я намери, в комбинация с великолепния темперамент на Сузане Марик и нейната сценична зрялост, превърнаха вечерта в едно голямо музикално-театрално удоволствие.
Марик притежава особеното качество да въвлича публиката в музикалните събития на сцената и така да я прави съпричастна към случващото се, но и да я заставя активно да музицира заедно с изпълнителите. При изпълнението на песента „Моят брат прави шумовете на тон-филма“, както и в шлагера „на бис“ – „Моят малък зелен кактус“, публиката беше призована да съдейства. И при това да се забавлява, като имитира шума на вятъра, чуруликането на птичките, размяната на целувки и дори изстрела на пистолет!
Възторгът в залата беше перфектен. Не липсваха и джазови звуци на 20-те години, както и меланхолични, сантиментални, по-бавни песни, като „Някъде по света“, „Ако бих си пожелал нещо“ и „Лили Марлен“.
Подходящ за акцента на Лехар-феставала тази година върху оперетата на Пал Абрахам „Цветето от Хавай“ беше краят на концерта на Сузане Марик с песента на Абрахам „Подай ми още веднъж ръцете си за сбогом“. Една трогателна, вълнуваща вечер на висококачествената забавна музика.