12
И в това издание на Покана за пътуване ще изостря апетита ви с новата ни рубрика „Пътеводител на гастрономическия стопаджия“. Този път ще ви водя в държавата-джудже Лихтенщайн, където, обаче, имат великански апетит за гурме ястия.
В столицата Вадуц, в чиито център пасат крави, а жителите са малко над 5000 жители, се запознах с Хубертус Реал, носител на златен медал от Олимпиадата за готвачи в Сидни през 1996 година и на една звезда Мишлен. Ако използваме армейски, вместо гастрономически термини, да имаш една, две или три звезди на Miсhelin е все едно да си генерал, маршал или генералисимус в кулинарията. А тъкмо тези магьосници диктуват модата, че храната вече не е само за наяждане! Тя е лекарство, произведение на изкуството, икебана за душата и тялото. 
Хубертус Реал подготвя за гостите си седемстепенно меню от малки, но изключително колоритни порции. Той използва отгледани в градината му билки, подправя с трюфели почти всичко и не издава тайната как превръща в пяна... козето сирене.
„Не е задължително диетичната храна да бъде безвкусна. Така тя просто те кара да ламтиш за още и още. Когато се заситиш първо с очи, а после и от разнообразието на продуктите в малките порции, не усещаш глад”, каза специално за Покана за пътуване майстор-готвачът. Личният комплимент на г-н Реал към гостите му са чашка с големината на напръстник със студена краставичена супа, което си е най-банален български таратор. Само че отлично пасиран и украсен със споменатата пяна от козе сирене. В друго миниатюрно чашле, колкото шот от 15 грама, има мус от целина с „ангелски коси” от глазиран лук.
Гаспачото – в превод: испанска студена доматена супа, Хубертус поднася в чаша за мартини с хрупкаво запечени корички от портокал. Домашно правените равиоли са с ръчно накълцана телешка кайма и въздушен лимонов сос с компот от манго.
Финото заешко месо майсторът-готвач запича в чабата тесто с червено желе. За десерт сервира сорбе от босилек с пресни ягоди. И цялото това гурме пиршество в кукленски порции, без да се лишавате дори от прясно изпечените черни хлебчета с много полезни ядки.
Чували ли сте за Марианските острови? Не? Добре дошли в клуба на 95 на сто от човечеството. Ако знаете, обаче, че Марианската падина е най-дълбокото място на земята, имате шанс да се доближите до 5-те процента отличници. Елица Стоилова, която е в студиото, сякаш на шега подава документите си на конкурса за аниматор с английски и руски на остров Сайпан и… остава там 17 години. На 11 401 километра от родната София. Е, има ли по-подходящ човек от Елица да ни разкаже за Марианските острови, част от Микронезия.
Тя представя и любопитния животински свят на остров Сайпан, на 200 км от най-дълбокото място на земята – кокосов рак, който си къса орехите от палмата и пада с тях от 3-4 метра височина с идеята да ги счупи и да се докопа до вкусната сърцевина. Разказва и за марианската летяща лисица, чиито размах на крилата стига до метър и половина, млекопитаеща е и се храни с плодове.
Елица Стоилова е директор на департамента за туризъм в Българо-китайската камара за индустриално развитие. Това го казвам не само, за да ви се похваля какви хора гостуват в "Покана за пътуване", ами го използвам като плавен преход към следващата тема в предаването.
Неотдавна делегация от провинция Ляонин представи в София възможностите за екскурзии в Източен Китай и проучи български забележителности, които да допаднат на тамошните туристи. А като се има предвид, че китайците се придвижват на малки групи по 2 млн. души, това би означавало голяяяямо развитие на отрасъла у нас. 
Хоу Манлин, директор в най-голямата корпорация за туризъм в Шънян, столицата на провинция Ляонин, на мига привлече вниманието ми с разказа си за зоопарка за панди. Но интервюто с нея тръгна в по-сериозна посока – за красивите места, уникалния дворец и изключително вкусната местна кухня, основана върху манджурската.
Според китайските мащаби провинция Ляонин, чиято представителка Хоу Манлин е моя събеседничка днес, е малка – само 40 млн. души. А столицата Шънян наброява едва 7 млн. жители. Но при тях зимата рисува приказни картини от скреж по клоните.
В Покана за пътуване стигнахме толкова далеч, че ако искаме да се надскочим, следващите ни гости ще трябва да се връщат от Луната.
