Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
На проведения референдум на 23 юни 2016 г. гражданите на Великобритания гласуваха за излизане от Европейския съюз, което трябва да стане факт през 2019 година. Повечето медии акцентираха върху „безкрайните“ негативни последици, които Обединеното кралство уж ще понесе. Остава открит въпросът, защо тогава Великобритания напуска? Защо британската управляваща класа – най-елитната в света – така последователно застана зад „Брекзит“? Днес дори плахите опити на министър-председателят Тереза Мей да сключи компромисно споразумение с ЕС се посрещат на нож в собствената й партия. Става очевидно, че не Найджъл Фарадж е движещата сила в този процес. Става очевидно, че Великобритания, господствала над света през XVIII и XIX в., не иска да се примири с второстепенната роля, която играеше в ЕС. „Англия няма съюзници, има интереси“ – забележителната максима на лорд Палмерстон, британски мин.-председател от средата на XIX в., е необходимо да си припомним и днес.
За ролята на парите и търговията, на Лондонското сити, Британската общност на нациите и офшорните зони в решението на британската управляваща класа да напусне Европейския съюз разговаряме с икономиста Димитър Събев.
