„При Делян Пеевски нищо не е случайно. Трябва винаги да очакваме някакво развитие и скрити намерения./…/ Би било много наивно да приемем, че Пеевски реално се оттегля и няма да влияе.“ Това каза доц. Орлин Спасов, медиен експерт във фондация „Медийна демокрация" и преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет, в интервю за предаването „12+3“ по повод на разпространеното изявление на Пеевски, с което уведомява, че се отказва от издателската си дейност.
„На пръв поглед изглежда, че той едва ли не заявява желанието си да се оттегли от влияние в медиите, от собствения си медиен бизнес като го прехвърли на фондация, но струва ми се, че би било твърде наивно да смятаме, че това реално ще се случи, защото при Пеевски нищо не е случайно. Той е един изключително силен играч, в това число и политически. Той е политик и ние често, когато коментираме неговите действия в сферата на медиите, забравяме този факт“, обясни експертът.
Според доц. Спасов с този ход Пеевски дава знак за евентуално намерение за промяна на политическата ориентация на медиите му: „В този смисъл ми се струва, че е важно да разсъждаваме в посока на това какво смята партията, която стои зад Пеевски – ДПС, за бъдещите отношения с ГЕРБ, защото е добре известно, че отношенията между двете партии минават в много голяма степен през медиите на Пеевски. Така че възможно е това анонсирано намерение да е знак и за такава промяна“.
Доц. Спасов изрази мнение, че в изявлението на Пеевски се съдържа и скритото признание, че до момента не журналистите са управлявали това съдържание, а други фактори: „Не вярвам, че със самото поставяне на журналисти с тази фондация, които да се занимават с регулиране на съдържанието на медиите автоматично ще се реши въпросът, защото има журналисти и журналисти. Ние трябва да видим кои са тези хора. Тепърва предстои да видим какви ще бъдат тези хора".
По повод на отразяването в медиите на случилото се с разследващата журналистка Виктория Маринова от Русе, доц. Спасов коментира: "Аз персонално бях много обезпокоен, че още в самото начало, преди да има каквито и да е било доказателства бяхме доста забързани в оценки да се каже и да се насочи общественото мнение в посока, че нейното убийство по никакъв начин не е свързано с работата й. Това разбира се можеше да се окаже и че е така, и че не е така. Даже случаят все още не е разплетен, но в това бързане да се освободим от тази версия видях нещо притеснително. Друго, което е тревожно, е, че сериозната българска реакция в медиите и на политическо, и на друго ниво, дойде едва след като външната вълна на отразяване на случая стана огромна и когато всички медии по света и големи политически фигури реагираха и чак тогава у нас стана едно забързване случаят да се разреши възможно най-бързо. Така че отново действахме под външен натиск. Третото, което е тревожно, е, че някак си общественото мнение беше тласнато в посока "Няма страшно! Убита е не журналистка, а една млада, красива жена.". Това в някакъв смисъл е проблем, защото не може да неглижираме убийството на млада и красива жена като нещо всекидневно и без значение. Нещо позитивно - забелязахме, че вече има една по-голяма чувствителност към тези случаи и добре е, че имаше толкова мощна външна реакция, защото тя ни помогна да се събудим и да видим колко е важно да подкрепяме свободата на словото."
