Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Лидерите на страните от Международната организация на Франкофонията се събират за разговори в Ереван с фокус: равенството между половете, бъдещето на младите, устойчивото развитие и културното многообразие. Тези цели са почти непостижими, ако демокрацията и солидарността в държавите членки са поставени под въпрос. Доброто управление, правата и свободите съблюдава - наред с други франкофонски структури - Парламентарната асамблея на Франкофонията. Създадена през 1967-а, днес тя обединява депутати от 87 държави на 5 континента. Те съблюдават избори, предлагат законодателни промени, сътрудничат при кризи и подпомагат възстановяването на държави, преживели конфликти. Жак Шаньон, председател на Парламентарната асамблея на франкофонията и на парламента в Квебек сподели за предаването "Хоризонт до обед":
"Парламентарната асамблея на франкофонията не съществува, за да раздава уроци, а за да опита да подобри ситуацията, на която сме свидетели в една или друга степен навсякъде по света. Опитваме се да дадем своя принос в дискусията за изграждането на нов, модерен свят - по-свободен, с по-сериозна защита на човешките права. За да го постигнем, трябва да сме сигурни, че във всяка една от страните ни има разбиране и обединение около идеята, че животът на хората трябва да се подобри, зачитайки правата им. Това е причината, наред с други, която ни води към обща работа - на всички франкофонски държави, разположени на пет континента. За да сме сигурни, че мерките, взети във всяка от държавите, също се усъвършенстват и стават по-демократични, че действията ни са по-свободни, че гражданите имат повече права. За да живеем в мир".
Не всички страни-членки на франкофонското семейство защитават в еднаква степен едни и същи ценности, каза Шаньон .
"Ще дам един пример. Предложихме страните да спрат да прилагат смъртно наказание - много от нашите членки все още го правят. Но вече има държави, които - след като са осмислили позицията си, ни съобщават, че ще анализират начина, по който функционира системата им, или направо ни казват, че повече няма да налагат смъртни присъди. Това е съвсем малък пример, но той ни дава възможност да усетим относителността на нещата и същевременно еволюцията им. Еволюцията на идея, която е била нормална преди 10, 20 или 30 години, но след допитване е преосмислена. Държавите заявяват: „В модерното общество няма да наказваме повече по начина, по който сме го правили преди 20, че дори 40 години.” Добре, но и т. нар. „модерно” общество подлежи на промяна. В Съединените американски щати има смъртно наказание на много места. А редица държави вече не го прилагат и то защото дискусията за него се е случила. Точно това става и във франкофонския свят. И това очевидно е случай, при който можем да поставим в перспектива целта, която преследваме, и която година след година става все по-близка".
Вечните интереси на франкофонията са политически, икономически и културни, убеден е Жак Шаньон:
"Тези интереси се допълват. Ето защо няма да развенчая политиката, ако кажа, че зависи от интереси. Трябва, разбира се, да е ясно, че това са интересите на даден народ, не на конкретен ръководител. Не са лични интереси, а глобални. В този смисъл политическото управление търси на практика как да предпази определени интереси. И ако разбираш политиката по друг начин, означава, че се правиш на „ни чул, ни видял”. Това не е неморално. Това е ключът към разбирането на всички политически системи, въпреки че те силно се различават. В края на краищата става въпрос за защитата на интереси, които обаче трябва да почиват на принципи. Ето тук можем да започнем спора за морала или липсата му в политическите игри. Трябва да се основаваме на принципи и ценности. А интересите, които почиват върху принципи и ценности, трябва да бъдат защитавани по почтен и прозрачен начин".
Шаньон вярва, че Брекзит е шанс за Франция, но запитан какво е за франкофонския свят и отделно за Канада, той отговори:
"Що се отнася до Канада: все още сме в очакване на изхода от преговорите между Великобритания и останалата част от Стария континент. Знаете, наскоро Канада и Европа подписаха споразумение за свободна търговия. Ако Брекзит е твърд, тоест до сделка не се стигне, интересът на Канада ще бъде да има споразумение за свободна търговия с Обединеното кралство, свободен достъп за търговия и с едните, и с другите. От езикова гледна точка ми се струва повече от очевидно, че Франция, Швейцария и Белгия имат всички средства да обхванат франкофонската част от административната организация в Европа. Изненадан съм да видя, че твърде често самата Франция, в официалната си комуникация, използва английски. Забавлявал съм се да цитирам подобни примери на моите френски приятели. Е, те винаги леко се дразнят от това. Но подобен начин на работа не е познат в Квебек, защото в Канада, особено в Квебек, сме много, много чувствителни на тази тема. Ползваме френски и официалната ни комуникация е на този език. Бях председател на Асамблеята на парламентите на двете Америки и всичките ми публични речи бяха на френски. В това пространство говорим четири езика - френски, английски, испански и португалски, но всичките ми официални изказвания са били винаги на френски. И ако не беше така, у нас нямаше да погледнат с добро око".
