2
В отношението към хората с увреждания се събират всички недъзи на българския преход. Това, за което се борят „национално представителните организации“ на и за хората с увреждания, е статуквото да не се закача, да не се пипа. Това е много удобно за властта, защото познатото старо много по-лесно се управлява, отколкото да бръкнеш в нещо, което ти е непознато. За национално представителните старото е великолепно, защото освен власт носи и пари. Никога радикално истински новото не идва просто защото е много е хубаво. То идва защото някой се бори за него! Това е битката на майките.
Това каза за предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“ Капка Панайотова, ръководител на неправителствената организация „Център за независим живот“
„Това е един по-дълъг процес на узряване и съзряване от страна на тези родители. По-скоро искам и съм склонна да говоря за родители на деца с увреждания, макар да е факт, че майките преобладават, което също е един от недъзите на състоянието в момента. Родителите на деца с увреждания по някакъв начин са безспорно заинтересована страна. Освен това те са и много по-мобилни от хората с увреждания, които вече не са деца и за които средата е много сериозна бариера да излязат и да заявят своята преценя. Не стана съвсем изведнъж, но просто беше необходимо по-дълго време за съзряване“.
Според Панайотова най-големият проблем е, че обществото е отказало да види в хората с увреждания хора, които имат равни права с всички други и продължава да гледа на тях като на болни и смята даването на пари за достатъчно
„Родителите го заявяват и ние като хора с увреждания го заявяваме - парите не решават всички наши проблеми и даването на допълнителни пари без радикална реформа в политиките по уврежданията до нищо няма да доведе! Това обществото не можа да го разбере. Криви сме ние, които вероятно не обясняваме правилно и по разбираем начин какво искаме“.
Панайотова отчете като основен проблем това, че решенията на ТЕЛК са основа за отпускането на помощ за хората с увреждания. Тя изтъкна, че според комисиите, тя има 83 процента загубена работоспособност, но това не ѝ пречи да работи с няколко езика и то по над 10 часа на ден.
„Този ТЕЛК, който е толкова несъстоятелен като информация, определя дали да ми дадат безплатна или частично платена карта за градския транспорт, който аз не мога да ползвам. Повечето пари няма да решат проблемите на хората с увреждания по отношение на тяхното включване, участие, работа и всичко“.
Според Панайотова в новите закони трябва да има повече индивидуален подход и повече интелигентност.
„Големият проблем е, че няма политическа воля и няма достатъчно разбиране за това какво трябва да се направи. Проблемът не е във времето, проблемът е в разбирането“.
