Една история от Благоевград развълнува българското училище. И добави капка надежда за застаряващото българско учителство.
След три години имигрантстване в чужбина млад български информатик, успял на трудовия пазар в Англия, реши да се върне в родината си. И да започне работа като учител по информационни технологии в Благоевград, без да има сигурност, че ще спечели конкурса.
Той се казва Исмаил Узунов и е на 27 години. Израснал е в малкото планинско селце Бабяк. Учителството е част от биографията на семейството. Затова още в последния курс на обучението си по информатика в Югозападния университет записва специализира и педагогически профил.
След като не намира работа, съдбата го отвежда в Англия, където реалността не му спестява нищо. Нито за миг обаче не се отказва от мечтата си да бъде учител. Продължава да следи обявите за работа. И късметът го намира.
„Знакът на съдбата дойде през август. Проверявах за свободни работни места. Видях, че има място в Благоевград, а аз много обичам Благоевград, понеже тук са минали близо 10 години от живота ми… А и обявата беше за училището по икономика, а то е много престижно училище, има утвърдено име“, разказа Узунов.
Макар че Исмаил е от хората, които обмислят добре всяка своя важна стъпка, не се е наложило дълго да се колебае.
„Взех това решение в рамките на две седмици. Купих си билет, хванах си багажа и дойдох… Това беше странно за почти всички. Имаше коментари от сорта „защо си се върнал в България да преподаваш при положение, че там си вземал хубави пари, имал си устроен живот… знаеш ли колко пари получават учителите тук“.
Не по-малко изненадан се оказва учителският екип в гимназията, когато в последния момент преди конкурса получава документите на Исмаил, споделя директорът Ася Бояджиева.
„Бях много впечатлена и приятно изненадана, че млад човек, доказал се вече с лични качества и натрупал опит в Англия, е кандидат за работното място по информационни технологии. И че решава да се прибере в България… Беше мъж, а нашата феминизирана професия се нуждае от мъжко присъствие“.
Исмаил каза, че е отишъл в чужбина, за да си помогне финансово по някакъв начин. „Минах през много неща, беше труден период от моя живот… Но понеже малко или много говорех английски, ми предложиха работа в много престижна фабрика за алкохол. Харесаха ме, предложиха ми договор“, разказа той.
Споделя, че „бил много добре“, живеел в къща, имал собствен автомобил, нещата вървели добре. Признава обаче, че „в чужбина е малко трудно да се говори за приятели… приятел е много голяма дума“.
Исмаил каза, че отишъл да работи в Англия с ясното съзнание, че един ден ще се върне в България и ще отиде на място, „което е моето място – а именно, училището“.
