Самите думи ухаеха на лято. Виното беше лято, хванато и запушено с тапа. А сега, след като Дъглас вече знаеше, наистина знаеше, че е жив, и неспирно се движеше из този свят, за да го докосва и да го проучва от край до край, струваше му се съвсем редно и уместно част от новото му познание, една частица от този особен жътвен ден да бъде запечатана, за да я отворят в студения януари, когато навън снегът навява, когато слънцето се е скрило и вече седмици и месеци не се е появявало, когато вероятно някои от чудесата на света ще бъдат позабравени и ще трябва да се припомнят отново. Понеже това лято щеше да бъде лято на незнайни чудеса, той искаше да си го съхрани, да му наслага етикети, че да може всякога, щом поиска, да се промъкне долу в полумрака и да го пипне с пръсти.
Рей Бредбъри е сред най-известните и четени американски писатели. Известен е още и с романите си Марсиански хроники и „451 градуса по Фаренхайт ". Писал е за театъра и за киното, негов е сценарият за превърналата се в класика екранизация по "Моби Дик" на режисьора Джон Хюстън.
Романът „Вино от глухарчета“ разказва за дванайсетгодишното момче Дъглас Споулдинг, за преживяванията му през лятото на 1928 година в измисления град Грийн Таун, за виното, направено от листа на глухарчета и цитрусови плодове, което се превръща в хода на разказа в метафора за магичността на лятото, на света, на живота въобще.
Радиодраматизацията на романа е дело на Димитър Димитров, режисьор е Минчо Събев. В постановката участват Борис Арабов, Домна Ганева, Леда Тасева, Рашко Младенов.