Митичните балети на Марта Греъм, един престижен гала спектакъл и една балетна премиера - "Декаденция", оживиха сцената на операта Гарние и дадоха най-вдъхновяващото начало на новия сезон. Той ще мине под знака на голям юбилей: догодина се навършват 350 години от създаването на Кралската музикална академия, чийто приемник е днешната парижка опера.
В дългата си история Парижката опера е запазила и развила облика си на международен дом на оперното и балетното изкуство, но винаги вярна на френската естетика, както и тя да еволюира през времето. А дори и на френските нрави, както отбеляза наскоро нейният музикален директор, диригентът Филип Жордан, който припомни в пресата няколко забавни случки от миналото: например съкратената версия на "Дон Карлос", за да могат зрителите да се приберат навреме в къщи. Един пример, че историята на парижката опера и нейната публика е история на една голяма любов.
Може би затова любовта е тема на почти всичките спектакли в афиша на парижката опера този месец и на двете ѝ сцени - историческата Гранд опера, приютила днес балета, и модерната "Бастилия". Оперният сезон започна с "Тристан и Изолда" - произведението на Вагнер е разработено от постановчика Питър Селърс в много изчистен вариант, освободен сякаш от всичко земно, за да внуши непреходността на любовта. Централен декор е екранът, от който цялата буря от чувства бушува във видеосцените на Бил Виола, и така средновековната легенда прекосява времето, за да се разнесе и днес, в света на цифровите технологии. Андреас Шагер и Мартина Серафин изпълняват двете главни роли.
Ако Вагнер е получил трайно признание през времето, един негов бележит учител е оставал много по-често в сянка. Джакомо Майербер, работил в Парижката опера до края на живота си и основоположник на голямата френска опера, е свързан със знакови събития за тази сцена. Едно от тях е премиерата на "Хугеноти" - монументалната исторческа фреска, венец на творчеството на Майербер, възпяваща невъзможната любов в страшната Вартоломеева нощ. Представянето ѝ преди повече от 200 г. (през 1836) е предизвикало абсолютен фурор, последвали са 1700 представления. Творбата се радва на също толкова радушен прием и на юбилейното представление един век по-късно, преди да заспи стогодишен сън в оперните архиви. Събуждат я постановчикът Андреас Кригенбург и чудесен състав от солисти.
Темата за обречената любов явно вълнува със същата сила и съвременните творци: разгръща я швейцарският композитор Мишел Жарел в последната си опера - "Беренис", вдъхновена от творбата на Расин. Това е специална поръчка на Парижката опера в рамките на цикъл от премиери, вдъхновени от френската литературна класика. За главната женска роля композиторът е избрал канадското сопрано Барбара Ханиган, която изобразява с дълбок психологизъм и зрялост своята героиня.
Операта ще посрещне юбилейната 2019 г. със специален галаконцерт. Сред поканените солисти е нашето сопрано Соня Йончева заедно с тенора Брайън Химел и баритона Людовик Тезие.
