Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ако нощта е ясна, в Европейската нощ на учените ще можем да наблюдаваме Марс и Сатурн

Може да сме стигнали пика на глобалното затопляне, казва директорът на Роженската обсерватория Никола Петров

При ясно време довечера ентусиасти ще могат да се докоснат отдалеч до Марс в рамките на инициативата Европейска нощ на учените.
Снимка: wikipedia.com

Едва ли бързото захладняване от последните дни е абсолютно необичайно и свръхнеестествено събитие в рамките на дни в края на септември и началото на октомври. Но може би сме достигнали пик на глобалното затопляне. Тези бързи аномалии, тези бързи изменения на температурите може би са един от факторите, които показват, че в крайна сметка глобалното затопляне може и да поспре. Това мнение изрази в предаването "Хоризонт до обед" д-р Никола Петров, директор на Националната астрономическа обсерватория Рожен. Днес обсерваторията се включва в Европейската нощ на учените с Ден на отворените врати. На всеки кръгъл час посетителите на обсерваторията ще могат да слушат беседи и да получат отговори на въпросите си, а вечерта между 19 и 19.30 в Ларгото пред Министерския съвет предстои презентация за наблюдението на пълни слънчеви затъмнения.

С научни демонстрации, творчески и забавни прояви България се включва за 12-а поредна година в Европейската нощ на учените. Инициативата ежегодно се организира едновременно в близо 300 града в цяла Европа. Целта на проекта у нас е обществото да се информира за постиженията на българските учени. Нощта на учените ще започне официално от 18 часа в централното фоайе на Ректората на Софийския университет.

Традиционно Катедра "Астрономия" към Софийския университет също се включва в Европейската нощ на учените. От 18 до 22 часа обсерваторията на СУ "Св. Климент Охридски" ще бъде отворена с разнообразна програма и вход свободен. Доц. д-р Евгени Овчаров, ръководител на Катедрата, поясни, че предстоящите лекции ще бъдат кратки, популярни и на достъпен език, "така че всеки посетител да разбере за какво става дума, без значение от неговата възраст и професия". 

Инициативите на Катедра "Астрономия" към СУ включват възможност за разглеждане на най-старата обсерватория в България, която е част от първите сгради на Софийския университет и първата научна инфраструктура на България въобще. "Това е астрономическата обсерватория на Софийския университет, която се намира в Борисовата градина, в сърцето на София, и не е спирала своята дейност вече повече от 120 години. Там се намира и най-старият телескоп на постоянен фундамент в страната ни – Старецът, както го наричаме ние. Това е телескоп, който е поставен в обсерваторията още през 1897 година и оттогава досега не е спирал да работи. Разбира се, последните десетилетия го използваме единствено и само за демонстрации, за демонстрационно наблюдение, тъй като от центъра на София няма как да наблюдаваме професионално обектите по небето", разказа доц. Овчаров.

По думите му, тази вечер, стига небето да е ясно, с този телескоп, както и с още няколко телескопа в обсерваторията, посетителите ще могат да погледнат планетите Марс и Сатурн, които са подходящи за наблюдение във вечерните часове. 

Още за събитията от Европейската част на учените слушайте в звуковия файл. 

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени