Делът продължава да е висок, защото тръгваме от много висока база, поясни специалистът: „През 90-те години сивата икономика в България е много висока, от порядъка на 50%. Борбата с това явление не е толкова лесна, защото това са дейности, които са скрити, винаги се намират в някакви пролуки. Мащабът на явлението невинаги е толкова лесно да се оцени.“
Изследванията сочат, че най-сериозно сивата икономика присъства в туризма и строителството, в дейности, свързани със сезонна заетост - например селското стопанство, посочи проф. Стефан Петранов. Той даде пример с въвеждането на по-голяма отчетност и контрол в рискови сектори като мярка за справяне със сивата икономика - нивомерите за бензина в бензиностанциите или устройствата, отчитащи производството във винзаводите, както и онлайн връзката на касовите апарати с НАП. „Всичко това са мерки, които дадоха резултат“, коментира преподавателят.
Относно предложението на ВМРО за въвеждане на регламентирана печалба за социалната потребителска кошница, включваща храни от първа необходимост като хляб, кисело мляко, олио, яйца, свинско и пилешко месо, проф. Стефан Петранов смята, че такъв подход няма да сработи, защото "в условията на пазарна икономика налагането на ограничения, регулирането на цените, изкривява пазарите и създава негативна мотивация на производителите". Единственият начин за намаляване на печалбите проф. Петранов вижда в подобряване на конкуренцията.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
