В предаването участват историците проф. Лизбет Любенова и Иван Николов, главен редактор на сп. „Македония – България“. Двамата познават в детайли както историческите подробности около появата на Охридската ерхиепископия, така и скритите моменти с драмата около нейното не/признаване като Македонска православна църква.
Новият момент е, че след като писмото на македонските архиереи от 11 ноември 2017 г., с което те признават Българската православна църква за Църква-майка на МПЦ – Охридска архиепископия, остана без ответ, МПЦ – Охридска архиепископия потърси и получи съдействието на Вселенската патриаршия.
Твърдението за каноничността при решаването на църковните въпроси е по-скоро съзнателна заблуда. С каква каноничност може да обвържем грамотите на император Василий II Българоубиец от 1019 и 1020 г., в които изрично с държавническа категоричност са разрешени чисто църковни въпроси? Например с грамотата си от 1020 г. императорът нарежда: „Охридската архиепископия управлява всички български епископства, които при царете Петър и Самуил се владееха от тогавашните епископи...“ Къде е канонът тук и къде е духовното лице, което се разпорежда така?
Кой ще отрече, че при усвояване на екзархийските епархии в Егейска и Вардарска Македония след 1913-1919 г. не действат грубо и дори варварски политическите подбуди?
Какви са последиците за Българската православна църква при новото развитие на конфликта между Вселенската патриаршия и Руската православна църква? Какво загуби България и БПЦ с отказа си да припознае МПЦ – Охридската архиепископия като своя Църква майка?
