За противодействието на административната корупция се изисква политическа воля и специален инструментариум, обявиха от Центъра за изследване на демокрацията. Не е случайно, че източноевропейците нямат доверие в своите национални власти и се надяват, че Брюксел ще направи повече за тях, обясни Сорин Йонита, дългогодишен експерт в противодействието на корупцията в Румъния.
„Хората в този регион наистина искат да се модернизират, искат институции, на които да могат да имат доверие. Но налице е следният парадокс - в същото време те гласуват за корумпирани и необразовани политици. Избираме лидери, които приличат на гласоподавателите. Във времена на политически стрес хората очакват емпатия, а не компетентност от полиците. Те толерират по-високите нива на корупция, стига някой да им обещае солидарност“.
Селскостопанският сектор у нас е характерен пример за измамите с европейски средства. През 2018 г. страната ни очаква 4,2 млрд. лева субсидии от различни еврофондове. Близо 3 млрд. от тях са за селско стопанство. Според Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията, проблемът е в концентрацията на субсидията, който създава предпоставки за появата на местни олигополи, масови измами с документи, масова административна корупция и систематично ползване на насилие. Едва 1,5% от земеделските стопанства у нас обработват тази концентрирана земеделска земя, допълва Безлов.
След въвеждането през 2015 г. на таван от 300 хил. евро за европейските субсидии, последва едно раздробяване на големите компании, пререгистриране на нови юридически и физически лица, което крие криминални елементи, убеден е Безлов. Той допълва, че този праг е бил въведен с цел да подпомогне малките и средни, а не големите компании.
„Имаме едни организирани престъпни групи в тази зона. Всяка от тези големи компании трябва да направи инфраструктура, за да може да продължи да си взима тези европейски фондове“.
Сред задължителните спешни и всеобхватни реформи, които следва да намерят място в антикорупционния дневен ред на страната, са въвеждането на пълна прозрачност на резултатите и ефективността на работата на контролните органи и отчетност на техните ръководители, както и създаване на независима антикорупционна прокуратура. Сорин Йонита допълва:
„Имаме нужда от прокурори, следователи, полиция, защото Европейската служба за борба с измамите не може да се справи сама. Трябват ни по-прозрачни политики. Необходимо е да инвестирате в хора, извън правителството, които да знаят какво вършат министрите и да разгласяват това в обществото. Изградете наново компетентни институции, за да знаете какво се случва с европейските пари. И задължително инвестирайте и в средствата за масова информация, които изчезват. Без тях кой ще разобличава злоупотребите?“.
Целия репортаж може да чуете от звуковия файл.
