Според историка на свободна практика Пламен Трифонов Съединението трябва да присъства в народопсихологията на населението като най-голям политически акт на ХХ век.
„Съединението е един отличен пример за едно национално сцепление, което липсва в днешно време, но не е липсвало преди 133 години. Реално това е едно сцепление между управляващите, армията и народа“, смята студентката по история от Пловдивския университет Ана-Мария Суркова.
Съединението е една голяма кауза, а именно обединението в една държава, около която се обединяват всички, каза Александър Галунски, също студент по история от Пловдивския университет.
„Ненапразно Иван Вазов казва, че това е революция, извършена в душите на хората“.
Друг студент по история от Пловдивския университет – Кристиян Лъсков, пък коментира, че Съединението на Източна Румелия и Княжество България не бива да се възприема като еднократен акт, защото това е само началото на един процес, на една борба, която се води в няколко войни за обединението на целия народ - Санстефанска България - мечтата, което никога не се сбъдна.
Още можете да чуете в звуковия файл.