Това каза за предаването „12+4“ по „Хоризонт“ политологът професор Тодор Галунов
„Към момента напрежението е доста сериозно. За да говорим за предсрочни избори, липсва един друг компонент - де факто няма в момента ефективни протести, няма някакво масово улично недоволство и по тази причина логичният ход е по-скоро кабинета да оцелее“.
Освен това в рамките на този парламент има и няколко други политически комбинации, които, ако елитите се договорят, са в състояние да предпазят страната от предсрочни парламентарни избори“.
Галунов посочи като такива възможности сътрудничество на ГЕРБ, част от патриотите и "Воля", както и ГЕРБ да получи гласове от ДПС. Той допълни, че в момента няма и явен външен фактор, който да е в състояние да събори кабинета.
„По-логично е, ако има предсрочни избори въобще, те да бъдат с изборите за Европейски парламент, но, пак казвам, струва ми се, че това е въпрос по-скоро на една малко по-дългосрочна прогноза“.
Според политолога би било лош ход от страна на Борисов, ако разиграе за трети път модела на бързи предсрочни избори с цел да спечели, когато се чувства все още силен.
Втората политическа сила - БСП, не се държи много като опозиция, констатира той:
„Въпреки вотовете на недоверие и критиките, ми се струва, че БСП сякаш не успя да напипа слабите точки на кабинета и не е в състояние в момента при един предсрочен вот да обърне сериозно политическия пейзаж на страната“
Остава загадка дали ще има нова политическа формация, която е състояние да размести политическия пейзаж, допълни той.
Критиките на президента, изказани в обръщение по повод началото на политическия сезон, според Галунов са „поредната заявка президентът да играе по-сериозна роля във вътрешнополитическия живот. /…/ Президентът сякаш дава сигнали, че той по-скоро би подкрепил промяна на политическия курс на страната, но неговата основна конституционна роля не му позволява той да прави малко по-директни политически изказвания. По-скоро това бяха внушения за определени критики и слаби места на кабинета“.
Не може да има ефективен политически живот без силна опозиция и сякаш президентът едва ли не играе тази роля, допълни той.
