Учим ги да разпознават лица, да четат и да разпознават фалшиви новини, да композират, да рисуват, да създават нови правдоподобни изображения или видеа. Какво се случва? Дали тези "деца" на човека – невронните мрежи, щом се развият, няма да доведат до контрол.
Димитър Шалварджиев работи за фирма, която пише софтуер за три големи индустрии - маркетинг, здравеопазване и информационна сигурност. Той споделя, че събирането на безкрайното количество данни, обработването им вече и по машинен път, чрез изкуствения интелект, кара хората да се замислят какво означава хуманизъм. Шалварджиев цитира Илън Мъск, който предупреди, че интелигентните машини представляват екзистенциален риск за човечеството:
"Вижте само какъв прогрес има за няколко години. През 2016-а година изкуствен интелект победи играч на стратегическата китайска игра Го. Хората не предполагаха, че компютър може да победи човек на най-сложната игра. Сега може да играе срещу най-добрите 50 и да ги победи едновременно. Виждаме роботи, които се научават да ходят от нищото за часове. И това се случва по-бързо, отколкото хората. Най–опасното е че този изкуствен интелект е дълбоко в мрежата. Той не съществува физически. Представете си, че подобен изкуствен интелект може да започне война. Като пуска фалшиви новини, като хакне имейли и изпраща прессъобщения. Знаете, че химикалката е по–силна от меча. Това са хипотетични въпроси. И затова ролята на властите ще расте. И те ще трябва да се опитат да научават повече и повече, за да разбират процесите."
Свидетели сме на повече от индустриална революция
Според Юрген Шмидху́бер, който още пред 1997-а развива концепцията за невронни мрежи, които само след 20 години влизат в гласовото разпознаване на "Гугъл", изкуственият интелект няма да доведе до гибел на човечеството. Той обяснява, че компаниите са принудени да създават приятелски настроен към човека изкуствен интелект. И обяснява пред формата Тed Talk, че компанията му разработва изкуствения интелект, който е насочен към хората:
"Още през 2011-а година компютрите бяха достатъчно мощни, за да може нашите методи за обучение на невронни мрежи да покажат резултати за разпознаване като на свръхчовек. Преди пет години вече можехме да разпознаваме в медицинските изображения опасните клетки - това, което би отнело време на обучен лекар. Глупавата ни невронна мрежа не разбира нищо от изображения, от това що е то рак, но може да я тренираме и тя да бъде научена. Използвахме мрежата за обучение на роботи, които като малки бебета изобретяват свои експерименти, за да опознават света. Без учител. Наричаме това любопитството на изкуствения интелект, който като учените ще се опитат да изобретява. Не се съмнявам, че той ще стане по–умен от хората. И какво ще направят? Вероятно изкуственият интелект ще осъзнае онова, което и ние хората сме осъзнали. Че много от ресурсите, нужни за съществуването му, не са на Земята. Това, на което ставаме свидетели сега, е повече от индустриална революция. Това е нещо, което е отвъд човешкия живот и дори и съществуването ни. Последният път, когато нещо такова се е случило, е може би преди три и половина милиарда години, когато се е появил животът. Нов тип живот ще се появи на нашата малка планета. И ще колонизира живота в цялата вселена. И хубавото в това е, че и човекът може да бъде видян като част от процеса, който води космоса от ниво на ниска сложност до ниво на висока сложност. Привилегировани сме, че живеем във времена, в които виждаме началото на този процес."
Изкуственият интелект не може да се научи на любов и състрадание
Статистиката, цитирана от Шмидху́бер е, че 95% от всички изследвания на изкуствен интелект са с цел да се удължи човешкият живот, хората да живеят по-здравословно и по-щастливо. И с това се съгласява китайският експерт по изкуствен интелект Ка Фу Лий. Пред формата Тed Talk той е оптимист, че хората и изкуственият интелект ще намерят основа за взаимното си съществуване:
"Как ние, хората, ще се определяме като същества във времето на изкуствения интелект? Ние съществуваме заради любовта и състраданието. Това ни различава от машините. Когато АlphaGo победи играча, той плачеше, но машината не показваше, че е щастлива от това, че е победила. Споменахме креативността и това е една от възможностите. Сега говорим и за съчувствието. Това са нещата, на които изкуственият интелект няма как да се научи. Изкуственият интелект ще отнеме част от рутинните работни места. Но ние можем, трябва, и е нужно да създаваме човешки задачи точно в тази област. Не смятате ли, че в бъдеще ще се нуждаем от повече социални работници, повече хора, които да се грижат за болни, повече учители за децата ни да открият себе си в този нов свят? Да, изкуственият интелект ще отнеме част от работата, ще бъде улеснение за учените, художниците, писателите… Интелектът ще бъде в помощ да се правят анализи, но ние ще се различаваме винаги с уникалността на нашата социална ангажираност и емпатия. И това е основата на съвместното ни съществуване. Интелектът ще ни напомня какво е да сме хора. Затова нека да не се плашим."
Темата в детайли чуйте от звуковия файл.