Какво си представяте, щом заговорим за зловещи учени и техните творения? Д-р Франкенщайн, който чрез висша наука създаде самотно и тъжно чудовище? Или д-р Фауст, който в амбицията си призова на помощ дявола, но видя как трудовете му се разсипват в прах? А може би брилянтния учен д-р Но, който с радиовълни отклоняваше американски ракети от курса им, но все пак не успя да се справи с Бонд, Джеймс Бонд, изпратен на Карибите да види каква е работата?
Д-р Фриц Хабер е човекът, който нахрани човечеството и го спаси от катастрофичните прогнози на д-р Малтус. „Хабер направи хляб от въздуха” – така немски медии описват работата му през 1911, когато на бял свят се появява първото му огромно постижение, известно като процесът „Хабер-Бош”. Най-общо, това е получаване на амоняк от азот и водород, газове, извлечени от атмосферния въздух и смесени при определени условия – висока температура, високо налягане, плюс катализатор. Постижението е крайъгълен камък в индустриалната химия - на базата на евтиния и изобилен амоняк става лесно производството на торове и други химически суровини на азотна основа. Дотогава те са много скъпи, защото зависят от вноса на чилийски нитрати и гуано от далечни острови. Само 20 години след откритието на Хабер и промишленото му внедряване, добивът на нитрати в Чили и цената им на световния пазар падат между 2 и 3 пъти. С евтините торове рязко се повишава добивът на земеделски продукти, а оттам расте и човешката популация.
Днес се смята, че 2 от всеки 5 жители на Земята съществуват, благодарение на откритието на Хабер, за което през 1919 той получава Нобел. Учени от Франция и Англия възразяват. Те са прави, защото човекът, който нахрани човечеството с хляб от въздуха, е военнопрестъпник - чрез обръщане на процеса, от същия въздух той създаде зловещи бойни отровни вещества, използвани през Първата световна и унищожили хиляди хора. Твърди се, че само при първата химическа атака край белгийския град Ипр през 1915 година загиват по мъчителен начин 5 000 и са пострадали още 10 000 души, включително около 1 000 немски войници. Самият Хабер се смята за пацифист, но и за германски патриот. Може би най-искрено, но и най-наивно, той мисли, че с използването на бойни газове подпомага бързия край на войната и така намалява броя на жертвите и от двете страни. „Между смърт и смърт разлика няма, няма значение с какво оръжие тя е причинена” – твърди Хабер. Е, значение има. Но, така или иначе, Нобеловият комитет не се съобразява с възраженията, той не прави изобщо връзка между великите и зловещите постижения на Фриц Хабер и му връчва награда само за великите. Както казва един от членовете на комитета: „Откритията му са извънредно важни за развитие на селското стопанство и за процъфтяване на човечеството”.
През 1907 година в Хага е подписана международна конвенция, която забранява използването на отрова или отровни оръжия при война. Имат се предвид обаче действия като отравяне на водите и почвата или използване на отровни патрони. Никой не мисли за бойни отровни вещества във формата, в която ги познаваме, защото те още не са измислени. Иначе през вековете човечеството е използвало какво ли не, за да се докопа до военно надмощие. През 600 г. пр. н. е. атинската армия заразява водата на обсадения град Кира с отровен кукуряк.
През 479 пр. н. е. пелопонеските войски използват сяра при обсадата на Платеа. В текстове от 4 век пр. н. е. има съобщения, че защитниците на една крепост, с помощта на мехове нагнетяват в тунелите, прокопани от атакуващите под градските стени, облаци дим от изгарянето на горчица и други люти семена. Спартанците имат известна обсадна техника - напояват трупи с катран и сяра, след което ги поставят под градските стени и ги запалват. В средновековен Китай правят хартиени бомби, пълни със сяра и вар. През 1161 година те се използват в едно морско сражение и, освен страховит звук, след досега на двете вещества с водата се получава ефекта на съвременния сълзотворен газ. По същото време особено прочут в Европа и Близкия Изток е тъй нареченият Византийски огън - нещо като напалм, но с неуточнен и досега състав. Срещу конкистадорите жители на Бразилия палят огромни огньове, щедро подклаждани с люти чушки. През 1456 в Белград защитници смесват барут с разни гадни вещества, поръсват с тях стотици плъхове, запалват ги и ги пускат срещу атакуващата турска армия. Чел съм разкази, че през Средните векове в Европа с катапулти се изстрелват в крепостите препълнените нощни гърнета на обсаждащата армия, но не знам дали е вярно. Технологично по-реално ми се струва обратното – защитници да излизат нощни гърнета върху нападатели по стените, за което също се пише.
С напредването на науката и технологиите, възможността за производство и използване на бойни отровни вещества нараства и на ръба на Голямата война не само Германия, но също Франция и Англия, са на крачка от ужаса. Само руснаците леко разведряват ситуацията. Те експериментират с отровен газ срещу 12 котки, които обаче оцеляват и генерал-адютант Баранцев, който води опита, докладва, че цялата работа е напълно безперспективна от военна гледна точка. В Европа първият договор за забрана на химическите оръжия е сключен през 1675 година в Страсбург между Франция и Германия, които се съгласяват да не използват отровни куршуми. После има още серия подобни договори, но нищо не помага и през април 1915 Фриц Хабер и войниците от новосъздадените германски Химически войски, отварят вентилите и пускат във въздуха 180 тона течен хлор. Тласкан от вятъра, облакът се насочва към френските позиции и скоро адът на земята настава. Ръководи го лично химикът Фриц Хабер.
Фриц Хабер е роден през 1868 г. в Бреслау, днес Вроцлав, Полша. Родителите му са първи братовчеди от хасидско еврейско семейство. Баща му търгува с пигменти, бои и фармацевтични продукти, а майка му умира при раждането – смърт, която май бащата никога не прощава на сина си и отношенията им цял живот са трудни. Детето расте умно и артистично, захласва се по Гьоте и литературата изобщо, но вуйчо му го запалва по химията и тя става голямата му любов. Семейството на Фриц не е много религиозно и той цял живот се чувства повече германец, отколкото евреин.
Получава прекрасно образование, като студент учи химия в три берлински университета, ходи на практика в разни химически фабрики и опитва да се включи в бизнеса на баща си, но двамата само се карат, затова Фриц поема към академичната научна кариера. Тъй като за евреи обаче това е много трудно, той се обръща в лутаранството. Занимава се с разни теми - изследва електрохимията на горенето, загубата на топлинна енергия в парния двигател, създава електроди за регистрация на окислително-възстановителните процеси, издава няколко книги, а през 1906 става професор по физическа химия и електрохимия. После се захваща и с идеята за амоняка, а когато през 1911 го прави, бързо забогатява. Фирмата BASF първа внедрява изобретението и му плаща цент и половина на всеки произведен тон тор, а количествата, които жадният пазар поглъща, са наистина огромни.
През 1901 Фриц Хабер се жени за Клара Имервахер, еврейска красавица от Бреслау, първата жена с докторска дисертация по химия от местния университет. Тя също е приела лутеранството, но съвместният им живот не е особено щастлив. В консервативното немско общество Клара не може да работи по специалността си, затова помага на мъжа си в изследванията, превежда за него от и на английски научни статии и книги. С възхода на кариерата му обаче той все повече се нуждае не от партньор, а от жена домакиня, която да посреща височайшите гости. Скандалите в семейството зачестяват още, когато Клара научава за заниманията му с бойни отровни вещества, а трагедията настъпва след първата газова атака в ИПР. Клара се застрелва в градината на къщата, намира я полумъртва 13-годишният им син Херман, за когото това остава травма цял живот. Впрочем, през 1946, когато научава, че изработеният в института на баща му пестицид „Циклон Б” е използван от нацистите за изтребване на хора в концлагерите, Херман също се самоубива.
Фриц Хабер не научава обаче нищо за тези трагично-иронични събития, защото е отдавна е мъртъв. През 1933, когато Хитлер идва на власт, той е шеф на института „Кайзер Вилхелм”, придобил под негово ръководство световна слава и постигнал огромни успехи в сфери като атомна физика, биология и химия. Властите разпореждат на Хабер да изгони всички евреи от института, но той отказва и сам напуска. В мотивите си пише: „През 40-годишната си служба винаги съм подбирал своите сътрудници по тяхното интелектуално развитие и характер, а не според произхода на бабите им и не искам в последните години от живота си да изменям на този принцип”. Хабер веднага получава покани от цял свят, но отива в Кембридж за няколко месеца. После Хаим Вайцман, бъдещият първи президент на Израел, го кани в новия изследователски институт „Даниел Сиф”, сформиран в администрираната тогава от Англия Палестина.
Фриц Хабер тръгва за Светите земи, но сърцето му не издържа и през 1934 получава инфаркт в Базел. И, да, той е отдавна мъртъв, но колебанията продължават – за колко велик учен можем да признаем човека, за когото изглеждаше еднакво лесно да направи от въздуха както хляб, така и смърт.
