В Черноочене общопрактикуващите лекари са 4, а има нужда от 7. Повечето от тях са пенсионери.
В община Черноочене не срещнахме нито един човек, който да се оплаче от здравната система. Хората представят странни факти, които на тях им изглеждат нормални. Например – да вървиш 5 км пеша, ако нямаш кола, независимо от заболяването, за да стигнеш до личния си лекар. Може и да чакаш да мине автобуса, ако джипито работи на 30 км, или понеже достъпът в малките села е затруднен, да пиеш каквото намериш вкъщи като лекарство и да се консултираш само в краен случай.
За лекарите е съвсем нормално 50% от пациентите им да са здравно неосигурени. Например, кабинетът на д-р Виолета Боева се намира в село Пчеларово. Сградата е стара, оборудването също. Като първи проблем определя липсата на кадри за района:
„Аз съм в следпенсионна възраст – на 68 години съм. Не знам докога ще я карам.“
Тя има около 2000 пациента, от които 1000 неосигурени. Практиката е неблагоприятна:
„Досега получавах 760 лева за неблагоприятни условия. Сега получавам 450 лева, защото плащат само за селото, в което имам разкрита практика, а не за съседните села, в които обслужвам хората по домете.“
Лекарите не получават помощ и от кметствата:
„В село Лясково, бях наела под наем кабинета. 10 години плащах наем, а една стотинка не дадоха да се сменят стъкла, ад се прекара вода и накрая се отказах. Кметствата не разполагат с достатъчно средства, за да се издържат самите те, а какво остава да правят такива жестове“.
Д-р Халид Ахмед е на 75 години и има около 500 здравно неосигурени пациенти. Не може да си позволи да плаща на медицинска сестра, защото пациентите му намалявали. Той е участвал в реформирането на здравната система в района. На въпрос защо лекарства могат да се купуват само между 8 и 17 часа в работни дни. Лекарят замълча, повдигна рамене и каза:
„Трудно е. Можем да направим кабинети в тези села, но зависи от броя на осигурените“.
Единственият млад лекар в района е д-р Санахат Мехмед. Тя обслужва 30 села, 7000 пациенти. Дошла е преди години случайно и за кратко, но останала:
„Аз вече 16 години работя. Свикнах с пациентите. Ние сме като едно семейство и аз не мога да ги зарежа.“
Целия репортаж чуйте от звуковия файл.
