Мустафа Юсеин, регистриран тютюнопроизводител, завършил Висшия ислямски институт, но се занимава със земеделие, само с тютюн, разказва как преминава един работен ден:
„Станах в 2.30 часа, кафе. На нивата сме от 3 часа. От 3 до 7 часа си берем. Към 7.30 закусваме и после тръгваме обратно да нижем. Ако е по-хладно времето, до 12 часа сме по нивата, а ако е горещо – 10.30 се прибирам вкъщи. След това ги слагаме в сушилнята. Ако е горещо, си почиваме 2-3 часа. След това към 15.30 часа отново тръгваме към нивата. По същия начин – до 8 часа берем и нижем, по сушилнята. Много рядко се ляга към 22.00 часа, защото деца- ако обръщаш малко внимание на децата и към 24 часа си лягаме. В рамките на юни, юли и август един тютюнопроизводител има 4-часов сън.“
Мустафа е на 38 години и въпреки висшето си образование и перспективите пред него, решава да остане в Родопите и да се занимава с производството на тютюн, заедно със своя баща:
„Нямаше никаква друга алтернатива. Или още преди години трябваше да си съберем багажа и да заминем на гурбет. Предполагам, че ние сме последните млади. Доста е трудоемко да се работи.“
На едно от тютюневите полета в околностите на Кърджали срещаме баба Ерище, Айде Мустафа и нейния съпруг.
„Синята китка изяде тютюна. Колкото има, толкова събирам. Хич не е добре. 3 дка гледам, но тази година хич не е добре. Не изсъхва хубаво заради синята китка. Не се страхувам. Всички хора са добри. За оран на 1 дка е 35 лева. За 1 дка отиват около 70 лева“, разказва баба Ерище.
Съпругът на Айде Мустафа обясни: „Хубав тютюн има тази година, но отначалото заради дъждовете беше малко слабо.“
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.