През годините античният строителен материал е подлаган на системно ограбване и разрушаване, което е започнало още през ХІХ в. и продължава до днес.
Липсват пълни археологически изследвания на терена. В резултат на проведените разкопки са проучени само част от укрепителната система, гражданска базилика, раннохристиянската църква и внушително по начина на изграждане водохранилище. През последните пет години проучванията на Залдапа са интензивни, благодарение на съвместен българо-канадско-френски проект. Екипът на разкопките с ръководител проф. Георги Атанасов тази година е разнороден - в него влизат специалисти от девет националности. В проекта участие имат и четири институции – Софийският университет, Университетът в Лил, Франция, канадски университет и Регионалният исторически музей в Добрич.
Археологическите проучвания на базилика номер 2 в Залдапа носят големи изненади. Нейната ширина е почти колкото и на епископската, но я превъзхожда с изключително богатата мраморна украса, разказва професор Атанасов: "Целият централен кораб е бил с мраморни плочи. Това, което обаче е без аналог в Добруджа за този период е, че стените на тази базилика буквално са греели в мозаечни пана, включително с позлатени кубчета."
Заместник-ръководителят на проекта доц. Албена Миланова допълва, че базиликата е истинско съкровище за археологията: "Мозайката е била много луксозно мебелирана. Освен мраморните настилки с големи мраморни плочи, вътре литургичният декор - преградните плочи на олтара, базиликата е била декорирана с коринтски капители. Изключително богата украса, богата базилика и богато население, което си е позволявало такъв тип скъп декор."
По думите на проф. Никола Бодри, античният град Залдапа ще помогне на учените да узнаят повече за преобразуването на римския свят от края на античността. "Потенциалът на този фантастичен обект е почти неизчерпаем. Имаме работа за години напред", допълва преподавателят в университета в Лил и български зет в Разград доц. Доминик Монро.
Още за Залдапа ще научите в звуковия файл.
