Това каза в предаването „12+4“ по „Хоризонт“ експертът по сигурността и преподавател в НБУ Тихомир Стойчев, според когото възниква и въпросът дали операцията „не е имала изцяло политически цели“:
„Имам предвид, че сегашното правителство започна да се чувства малко неуютно, бяха отправени много критики, искането на вот на недоверие в парламента. Трябва да ни е ясно, че отдавна службите за сигурност се намират под силен политически контрол и натиск. Те са дори инструменти за политиката. Между впрочем, това е нормално. Никъде не бива да се допуска службите за сигурност да бъдат напълно автономни от програмите на съответните правителства в отделните държави. От друга страна, БСП през годините се топи и има все по-малко представителство,сякаш постигнаха масовия ефект да бъдат игнорирани в съзнанието на хората“:
„Криминализацията на обществото днес е факт. Оттам идва вече и апатията на онези хора, които не са партийно обвързани. БСП и други партии въведоха гражданска квота. Тихомълком обаче беше въведен и един имуществен ценз. В политиката вече не можете да влезете, без да почукате на вратата на една партия, без да ѝ предложите аргументи за размяна. Всички тези неща доведоха до това дълбоко състояние на криминализиране. Същевременно, реалната картина на престъпността в България отдавна е загубена от институциите, които противодействат на тази престъпност“.
Стойчев обвърза с олигархията и назначенията на ръководни позиции в МВР в последните години.
Политологът Димитър Димитров припомни богатата криминална биография на Димитър Желязков - Очите и коментира:
„Случаят с Митьо Очите е нещо като микрокосмос, който прекрасно демонстрира как местното партийно представителство се е сраснало със сенчест бизнес, как прекрасно си сътрудничат и от време на време имат, по един или друг начин, полезни връзки с високата политическа класа - имам предвид това, че господин Узун, който е част от сюжета, е бил два пъти народен представител. Няма как хора, които са свързани с най-базови представи за здрав смисъл да вярват в историята, в която някой е взел някого на стоп в Тесалоники (Солун - бел.ред.), закарал го е от един петзвезден хотел в друг петзвезден хотел, бил е мобилизиран господин Узун да наеме стаи в Истанбул, след което групата се регистрирала, но някак случайно не е регистрирала този, който е обявен за издирване“.
Проблемът в момента е какво ще направи прокуратурата, коментира Димитров.
„Този тип хаотично влизане от тема в тема, от една специализирана прокуратура в друга - обща прокуратура, в този случай специализираната е прекратила, нямала е с какво да се занимава с г-н Узун или с г-н Бенчев, но е прехвърлила на местната, Бургаската прокуратура да се занимава с евентуално укривателство, което, разбира се, е очевидно. Няма как да пътувате 400 километра и да не разберете кой и защо отива, да обяснявате, че го возите на лекар, след което въобще да не го регистрирате“.
Явлението „Бенчев“ засяга всички партии, но случаите са различни, изтъкна Димитров:
„Няма значение как от една партия ще ни обяснят колко виновна е другата партия или пък обратното. В българската политика, съществуването започва да прилича на нещо като тежко земетръсна зона, в която всички, които я обитаваме, преживяваме просто от земетресение до земетресение, от изригването на вулкан до изригването на вулкан, но просто не всички разбират, защото ги няма физическите белези. Тези, които разбират, прекрасно знаят, че е по-хубаво да имаш Ролс Ройс, Майбах или каквото и да е друго и да съществуваш в един абсолютно паралелен свят, в който истините могат да бъдат само алтернативни, тоест измислени“.