"Регистърът на хората с увреждания трябва да дава информация за това какви конкретно са потребностите на всеки един човек. Тази информация в момента съществува на много места, но данните за конкретен човек не могат да останат статични, защото състоянието на всеки един може да се промени", каза в предаването „Преди всички“ Капка Панайотова от "Център за независим живот".
„Този регистър, както е направен, той не обслужва по никакъв начин правенето на политики. Той просто пое 2 милиона лева“.
Според Панайотова големият проблем е, че разбирането за увреждания в България не се е променило изобщо спрямо последните 50 години.
„България е една от малкото страни в Европа, в която няма академична специалност, наречена „Социология на уврежданията“. Как искаме да има компетентни хора, които да знаят какво правят? Няма как. За съжаление няма особен професионализъм отникъде, но по-страшното е, че няма професионализъм във висшата администрация, която трябва да произведе някакъв продукт, който да бъде предмет на дебат. Защото, каквото и да произведе която и да работна група, това, което се произведе, трябва после да се прилага. Те няма да могат да го прилагат, а контролът пък изисква още повече компетентност“.
Панайотова каза още, че проблемите ще останат, докато не се започне да се „работи систематично, а не на парче, не пожарно“ и в момент на протест да бъдат отпускани пари, „за да млъкнат хората“. Според нея при вчерашната среща на премиера Борисов с представители на хората с увреждания и майките на деца с увреждания не е постигнато нищо. Тя прогнозира нови протести догодина, защото парите, отпуснати за хората с увреждания, „ще потънат“.
„Аз много се надявам, че ще започнем да узряваме за това, че политики не се правят само с интерес, надвикване и наддаване, а със здрав разум, компетентност и разбиране, защото колкото и пари да се налеят в тази система, която обслужва хората с увреждания в момента, те ще потънат и догодина пак ще има протести“.
Що се отнася до темата за медицинските изделия и техническите помощни средства за хората с увреждания, според Панайотова, нищо не се е променило, защото механизмът, по-който трябва да се работи, трябва да е различен от сегашния.
„Той се свежда до това, че техническото помощно средство на човека с увреждане не е негова собственост, а е собственост на институцията, която отговаря за социалното включване на хората с увреждания. Например, в Швеция това е общината. Шведските общини имат такава функция, че те осигуряват помощни технически средства. В момента, в който човек има нужда от такова, той има предписания, отива и получава, но то не е негово. По този начин е доста по-трудно да харчиш безобразни пари и безконтролно, когато си публична власт, отколкото като раздаваш едни пари на хората и на фирмите, за да си осигуряват технически помощни средства. Вторият плюс на този механизъм е, че тези помощни средства могат да бъдат ползвани или рециклирани и от други хора, а не като при нас в момента – непрекъснато някой звъни и казва: „Имаме една количка от баба ми. Какво да я правя?“. Никой това не го мисли. Затова казвам, че е въпрос на компетентност, на знания, на политическа воля“.
От звуковия файл чуйте цялото интервю.
