При елиминирането на митата със сигурност има печеливши от страна на САЩ, но и на ЕС. Затова свободната търговия без мита трябва да се договори от всяка една страна със съответните граници. На този етап сме в общи линии, на ниво 3 на сто мита. Така че по-скоро немитническите ограничения ще бъдат тези, които наистина ще са важни, тъй като става дума за стандарти, които имат значение в определени сектори. В глобален план, наистина тази търговия облагодетелства САЩ, но също и ЕС. Всъщност, постигнатото дотук – тъй като нямаме още споразумение, а става дума за съвместна декларация - е в това, че двете страни са готови да седнат на масата и да обсъждат ситуацията в рамките на обща визия. Засега няма кой знае какви ангажименти, но най-важното е, че това позволява да се премахне заплахата от ескалацията на митническата война, от която се опасявахме. Според мен, това е още една възможност за американския президент да ръководи преговорите, както той го нарича "а ла Тръмп" – да се притиска съюзникът, той да идва на крака, да предлага споразумения, които да не са непременно съществени, но да позволяват, особено на политическо и електорално ниво, да се печелят точки".
В коментар за позицията на фенският министър на икономиката Брюно Льо Мер, който заяви, че земеделието не може да бъде включено в това споразумение и че не може да се отстъпва от европейските норми за безопасност на храните, Елендорф каза:
"ЕС печели, доколкото спря ексалацията - Това беше целта на визитата на Юнкер. Вторият момент, който вероятно имаше предвид и льо Мер е, че не се преговаря с пистолет в слепоочието, а именно – не се прави компромис със съвсем конкретни елементи, които наричаме немитнически ограничения, като например, генно модифицираните организми. Комисията, в рамките на дадения ѝ мандат, трябва да получи гаранции, че тук ситуацията ще остане в интерес на европейското общество. Но ние още не сме стигнали до там – скоро излязохме от една объркана ситуация, която включваше Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции. Сега сме в чисто политически измерения, а не преговаряме по конкретни досиета. Да го наречем, в нещо като управление на криза.
Около 50-60 млрд. долара е залогът от възможен внос на американски автомобили в ЕС. Засега само Испания и Португалия купуват втечнен газ от ДАЩ - друг акцент в преговорите - но и други проявяват интерес към възможния нов източник, за да диверсифицират доставките си, което е геополитически залог, коментира експертът."Като цяло, въпросът в случая е дали ще се стигне до обща европейска позиция, доколкото има проекти като „Северен поток 2“ и други, които могат да бъдат конкурентни и позволяват на Русия да има геополитическа тежест в някои части на Европа, особено в източните. Има все пак един знаков момент след срещата между Тръмп и Путин – че Белият дом отложи срещата между двамата, която бе предвидена за догодина. Явно че зад това се готви нещо значимо и то на ниво геополитика.
Споразумението, което се очаква да се подпише, може да отвори възможността за нови доставки от САЩ на конкурентни цени на втечнен газ. Но ми е трудно да си представя, че Германия ще се ангажира особено интензивно и в двата проекта по едно и също време, особено след като вече е ангажирана със „Северен поток“. Това, за което Тръпм и Юнкер се разбраха, не е геополитическо споразумение в точния смисъл на думата. Може ви този аспект по някакъв начин е заложен в него, но ще видим дали е така при практическото му приложение".
