Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Има възможност да се направят всички законови изменения, които предвижда Истанбулската конвенция, но без самата тя да бъде ратифицирана. Това обясни в предаването "12+3" адвокат Йорданка Бекирска от Фондация "Български адвокати за правата на човека". Тя нарече подобни мерки "законодателна вълна" и даде конкретни примери от практиката как биха се решавали казуси, свързани с насилие ако има действаща Истанбулска конвенция и при липсата на такава. Утре се очаква Конституционният съд да се произнесе за Истанбулската конвенция.
Представители на "Български адвокати за правата на човека" се срещнаха с делегация на Партията на европейските социалисти по темата за ратификацията на Истанбулската конвенция. "Целта на срещата беше да се разбере как се случват нещата без наличието на Истанбулска конвенция - от нас като адвокати, като хора, които се явяват по дела и защитават жертви на насилие".
"За съжаление, изразиха своето притеснение, че някои от държавите от бившия Съветски съюз, които всъщност са новите членки на Европейския съюз - Литва, Латвия, Естония, Словакия, те също подемат по подобен почин същата нота - джендър, трети пол, изобщо джендърофобията такава, каквато в момента съществува в България. Изразиха опасения. Не казаха, че се случва. Казаха, че започват да се прокрадват подобни притеснения у гражданите на тези държави. За целия Западен свят това не стои като проблем", уточни адвокат Бекирска. От 28 държави-членки 20 до момента са ратифицирали ИК, но в нито една дебатът не е бил поставен по този начин като в България, допълни тя.
Юристът даде пример със статистики за миналата година за джендър-стереотипите, които показват, че западните държави стоят много по-добре от нас, а гореизброените държави са сред първите, чиито граждани имат "най-сериозен джендър-стереотип в мисленето". "При нас съществува едно консервативно мислене, джендър стереотип, който ни пречи да разберем що е това джендър изобщо – за социалната роля", каза още Йорданка Бекирска:
"За мен до ден-днешен не стана ясно откъде дойде изведнъж този страх от измисления трети пол и въобще джендър-идеологията защо не беше възприета правилно от нас. Според мен, причината е в липсата на информация, в това, че на гражданите не им беше обяснено какво представлява джендър. Аз, сама за себе си, за първи път чух за тази идеология през 2005-та година, когато правих втората си магистратура в Испания в един международен университет. За мен тогава също беше ново и изненадващо. Обаче джендър в никакъв случай не е ЛГБТ и общността - хората, които са лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални. Това не са те. Сега, в момента, като видят някой с малко по-странно облекло, поведение или нещо подобно, хората решават, че това е джендър и те всъщност така го наричат."