„Сатисфекшън” - с тази песен за Ролинг Стоунс започва…..не, не всичко, а само световната слава, която ги застига през 1965-та, три години, след като се появяват на музикалната сцена. Истинското начало на Стоунс обаче май е не през 62-ра, а през 50-та, когато в Дартфорд, графство Кент, две момчета се запознават в началното училище. Мик Джагър и Кийт Ричардс са деца на семейства от ниските нива на британската средна класа.
Стоунс, Кажи ми
Tell me – това е първата собствена композиция на Джагър/Ричардс, която Стоунс записват на малка плоча през 1964. Дотогава те пеят чужди парчета, вече са известни като блусари в лондонските клубове, но бавят старта със собствените композиции. За това обаче настоява Олдъм, изчислил, че така всички ще получават много повече пари. Той ги притиска и дори един ден довежда в студиото Ленън и Маккартни, за обмяна на опит. Те най-после се решават и в резултат се появява Tell me, парче, което обаче още не звучи съвсем като истинските Ролинг Стоунс. Критикът Ричи Унтърбъргър го нарича „по-скоро поп-рок балада” и казва: „Когато Джагър/Ричардс започнаха да пишат песни заедно, те не бяха извлечени от блуса, но често бяха бавни и изненадващо красиви”. Това се дължи на факта, че двамата реално не знаят откъде да подхванат нещата, за да стигнат до себе си. Един ден Олдъм ги затваря в кухнята и ги заплашва, че няма да ги пусне, докато не напишат песен. И им казва каква точно я иска: „Искам песен с тухлени стени около нея, високи прозорци и никакъв секс”. Така се ражда баладата As tears go by, „Както сълзите се стичат”. Те я дават на певицата Мариане Фейтфул, гадже на Мик, и с нея тя достига 9 място в британската класация. В тяхното изпълнение после пък песента става голям хит в Щатите. Така или иначе, това още не е съвсем истинският Стоунс. По този повод Мик Джагър казва: „В онзи период бяхме много поп ориентирани – не седяхме да слушаме Мъди Уотърс, слушахме всичко. Кийт и аз влязохме в рутината за такива мелодии, направени за десет минути. Мисля, че ги приемахме малко на смях, като период на чиракуване”. Да, бе, чиракуване – знаете ли колцина музикални гении биха искали да бъдат чираци като тези двамата…..
Стоунс, Както сълзите се стичат
Първата официална изява на Ролинг Стоунс е през юли 62-ра в „Марки клъб”, Лондон. После те за осем месеца усядат в „Краудеди”, където вече ги открива Олдъм и веднага започва да се разпорежда. Според него съставът на групата е твърде голям, а пухкавият и добродушен пианист Йън Стюарт не отговаря на имиджа, така че той се оттегля в сянка, без да напуска. Олдъм урежда за Стоунс договор със звукозаписната компания „Дека рекърдс”. Тя току що се е провалила в опит да привлече „Бийтълс” и решава да подпомогне техните „опоненти”, като им дава много добри условия, включително собствеността върху мастър копието. С „Дека” момчетата имат и огромна свобода по отношение времето на записите, за разлика от тежките условия, които ЕМИ поставя на „Бийтълс”. Първият сингъл на Стоунс излиза през лятото на 63-та, с песента на Чък Бери Come on. Тя достига 21 място в британската класация за сингли, а после Стоунс тръгват на първо британско турне като подгряваща група за гостуващите американски звезди Бо Дидли, Литъл Ричард, Евърли брадърс. В началото на 64-та излиза и първият им албум, озаглавен The Rolling Stones. Три месеца той оглавява британската класация за албуми, в Австралия стои на върха цяла година, а американската му версия е на 11 позиция в класацията Билборд 200. Лека полека истерията по тези звучно търкалящи се камъни започва да придобива наистина планетарни мащаби.
Стоунс, Искам да правя любов с теб
Песни като „Искам да правя любов с теб”, „Честно, ще го направя” и доста други от първия албум на Стоунс докарват тълпите до истински бяс. И то не само стандартните тълпи момичета, които изпадат в истерия и замерят групата с гащички, а и тълпи момчета, чиято възбуда преминава в агресия. Паметен остава концертът в залата Winter gardens, Блякпул. Там пощръклелите фенове първо трошат лампите, после се качват на сцената и чупят пианото „Стенуей”, а накрая се сбиват зверски, в резултат на което 50 души са настанени в болница. Това не е нито първият, нито единственият подобен случай – често още с появата на Стоунс страстите се разпалват до там, че трябва да се отмени самия концерт. Такива безредици стават постоянно и по време на първото им американско турне, част от тъй нареченото „британско музикално нашествие в САЩ” през 1964. Когато по време на турнето момчетата са поканени в прочутото шоу на Ед Съливан, той първо им се подиграва за прическите и сценичното им поведение, а после дори заявява, че заради проблемите с публиката, които предизвикват на концертите си, никога повече няма да ги кани. Ед Съливан е лош пророк, през годините след това той ги кани още много пъти, въпреки че те продължават да се държат нахакано и да не им пука за такива като него, може би защото прекрасно знаят, че времето е на тяхна страна. И дори съобщават това в едноименната си песен от втория албум, наречен също така простичко като първия - The Rolling Stones 2.
Стоунс, Времето е на моя страна
Музикантите от Ролинг Стоунс обаче не просто съзнателно изграждат и поддържат скандалния си имидж на лоши момчета. Нали се сещате, не е възможно да правиш това толкова дълго и перфектно, ако не е част от природата ти. Така че безкрайните любовни афери, проблемите с алкохола, арестите за наркотици, побоищата и дори смъртта, са неизменна част от общия живот на групата, доколкото всеки от момчетата в нея е натоварен със своите човешки страсти и слабости. Първият наистина огромен шок за всички обаче е смъртта на Брайън Джоунс през 1969. Джоунс не просто е основател, а е комплексен музикант и водеща фигура в групата. Той е слайд китарист, но свири също на ритъм и соло китари, хармоника, пиано, орган, маримба, ситар, всякакви дървени дудуци, саксофон, обой и други инструменти. Двамата с Кийт Ричардс измислят онзи уникален китарен стил на Ролинг Стоунс, който Ричардс нарича „древното изкуство на тъкането” и означава преплитането на звуците от ритъм и соло китарата, които свирят партиите си едновременно. Басистът Бил Уаймън казва за Джоунс: „Той направи групата. Той подбра членовете. Той измисли името. Той избираше музиката, която свирехме. Той правеше концертите. Той беше много влиятелен, много важен, много интелигентен – и после бавно започна да губи това, просто го пропиля и взриви всичко”. Егоистичен красавец, любимец на жените и любител на наркотиците, Брайън Джоунс постепенно затъва в мегаломания и фантазии, докато през юли 1969 го намират надрусан, пиян и мъртъв на дъното на басейна му. Месец преди това Мик Джагър, Кийт Ричардс и Чарли Уотс го посещават и му казват, че групата Ролинг Стоунс, която Брайън Джоунс формира преди 7 години, ще продължи вече без него. И тя наистина продължава.
Стоунс, Без очаквания
