Песни, текстове и песенни стихове за времето и безкрайността има безчет. Ще се пишат и занапред, защото надеждата остава будна...
След време
Ние срещаме се всеки ден почти
и двама отминаваме се неми.
Това ли бяха нашите мечти?
Това ли бяха чувствата големи?
Нали решихме нашата любов
да бъде нещо малко по-различно?
Животът ли излезе по-суров,
или пък ние сбъркахме трагично?
А ти си все тъй светла и добра.
И аз в живота вярвам вдъхновено.
Ний същите сме. Но ако те спра,
ще ме посрещнеш вяло и студено.
Ний същите сме. Но ако ме спреш,
със поглед чужд и аз ще те отблъсна.
Събуди ли се старият копнеж,
ще стъпча всичко... Свършено е. Късно!..
О, неведнъж у себе си коря
туй наше равнодушие привидно
и денонощно в размисли горя,
и става ми за двама ни обидно.
В нас още дишат старите неща,
измамваме се, че сме нови хора.
Забравили сме тая простота,
с която кацат птиците на двора.
Радой Ралин, 1950
Поетът Радой Ралин създава стихотворението „След време“ през 1950 година. 40 години по-късно Кирил Калев за своя изпълнителски репертоар пише музика по думите на Ралин и така се появява една чудесна балада: песента на Радой и Кирил Калев „След време“.
В срещата ни в „Изпятата поезия” по националната програма „Христо Ботев” звучат текстове и песенна лирика от: Виктор Самуилов, Лео Фере, Тенко Славов, Живко Колев, Синди Лоупър, Петър Москов, Волен Николаев, Радой Ралин, Александър Петров.
----------------------------------------------------
„…Времето – вечният наш режисьор,
Времето, само, няма дубльор…“
Александър Петров, 1990
Неделя, 19 август, от 17.00 часа
