Дискусия за състоянието на българската журналистика, за защита на правата на журналистите и на свободното слово събра членове на Управителния съвет на Съюза, журналисти от печатни и електронни медии, и депутати от левицата. Сред акцентите в обсъжданията бяха приетите на първо четене промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, внесен от депутати от ДПС, сред които Делян Пеевски, и добил известност като медийния закон „Пеевски“.
Дискусията беше предшествана от остра декларация на Съюза по повод законопроекта. Председателят на СБЖ Снежана Тодорова заяви:
„Съюзът преди повече от година и половина внесе предложение за законодателна инициатива в комисията по културата и медиите към Народното събрание, които и до ден-днешен отлежават вероятно в чекмеджетата... До момента нямаме отговор за позицията, отношението, какво е становището на нашите законодатели по нашите предложения. Те са качени на сайта на Съюза на българските журналисти“.
Журналистът от вестник „Сега“ и председател на комисията по професионални стандарти в СБЖ Светослав Терзиев коментира:
„Използват някакви обиколни пътища, за да си прокарат своята инициатива. Не искат да влязат през парадния вход. Тази инициатива не беше предложена там, където ѝ е мястото, а в Закона за депозиране на печатни издания, който има друго предназначение. А те чрез него искат да регулират медийната среда. Защо? Какво пречи? Излезте си с един медиен закон, ако имате кураж. Цели редакторски екипи, творчески екипи, едва ли не някакви тролове, които живеят в тъмното, пишат българските вестници, а и не само тях – и сайтовете. Няма ги журналистите. Ние сме Съюз на журналистите – искаме да защитаваме правата на журналистите, но отсреща какво имаме – една анонимна маса. Нашите предложения, които направихме преди година, не противопоставят медиите на държавата, а казват "Държавата трябва да служи на обществото, както и медиите".
Светлана Божилова – преподавател във Факултета по журналистика, каза, че политиците с в дълг:
"Трябва да се направи един модерен закон, устройствен и за финансиране на обществени медии, за произхода на собствеността, но 5 години назад. Да се види движението на капиталите, но, простете, как с декларация, както пише в проекта, ти ще декларираш реален или друг собственик? Безспорно тук трябва да има разследващи органи, да има и омбудсман на професионалната колегия и в обществото върху това, което се разследва като произход на капиталите и собствеността. Но ако разследващите органи гонят само инакомислещите медии и журналисти, ако нямат професионалната колегия и обществото механизъм и инструмент за надзор на този процес – защото аз смятам, че трябва да се изсветлят медиите – всичко остава в сферата на добрите пожелания. Но това е въпрос на много прецизна медийна експертиза, опит на ЕС".
Според Божилова механизмите за прозрачност съществуват и правителството може да се обърне към ЕК и Съвета на Европа.
Журналистът от вестник „Дума“ и член на УС Вилиана Христова е категорична, че трябва да има Закон за защита на журналистическия труд:
"Ужасно се страхувам от всякакъв закон, който регулира медиите. Според мен има нужда от един-единствен закон – и този закон се нарича Закон за защита на журналистическия труд. Нищо друго – защита на журналиста. Навремето ни учеха, че журналистиката е четвъртата власт – тя е корекция на действащата власт – и съответно журналистите се подготвяха за отговорност в тази си позиция, защото, за да критикуваш някого, трябва да бъдеш отговорен.
Репортажа на Мария Костова за предаването ''12+3'' можете да чуете от звуковия файл.
