Фондацията „Ръка за помощ“ в Добрич вече шеста година активно се занимава с подслоняването на бездомни хора от цялата страна. Те се настаняват в предоставена за нуждите им къща от община Добрич, а грижата за хората е изцяло в ръцете на работещите във фондацията. Целта е не просто да бъде осигурена храна и покрив над главата за нуждаещите се, но и да им се помогне те отново да се върнат в системата и да престанат да съществуват само на хартия. И, разбира се, не на последно място, да им се подаде така дълго чаканата протегната човешка ръка, рамото, на което да се опрат. За всичко това са необходими много средства, тъй като капацитетът на къщата е почти винаги запълнен и нуждата от дарители е постоянна. За трета поредна година граждани на Добрич се обединяват около идеята да съберат средства, с които да подпомогнат бездомните хора с продукти от първа необходимост. За порива да правим добро, за позабравените духовни ценности и за човещината, която все още живее сред нас.
Бездомните хора у нас са невидими за голяма част от обществото ни, остават встрани от проблемите ни, избутани са в ъгъла на човешката ни съвест и съпричастност и често така си и отиват без да бъдат забелязани. Фондацията „Ръка за помощ“ от Добрич обаче има очите за тях, а, оказва се и гражданското общество в града ни е достатъчно активно, за да отделя колкото е по силите му и да помага на дейността й. „За трета поредна година събираме средства, за да купим продукти от първа необходимост“, разказва Виолета Якова и допълва, че хората са по-често готови да правят добро, но трябва някой да ги побутне.
Дарителите, казва Мая Сапожникова, сме най-обикновени хора, които обаче имаме нуждата да даваме надежда, макар и да не е купена с много пари.
От самото създаване на Центъра за временно настаняване на бездомни хора към фондация „Ръка за помощ“ в Добрич негов ръководител е Александър Иванов. Той и неговият екип във фондацията са хората, които посрещат и изпращат нуждаещите се. И винаги, както споделя Сашо, първият въпрос към тях е – какво искате да ви се случи, какви са надеждите ви. Оказва се, че да имаш надежди, когато живееш от години на улицата, е лукс и малцина могат да си го позволят. В разговори с бездомните хора в Центъра преди време всички споделиха, че навън се живее ден за ден, без мечти, без надежда, останали единствено с естествения си инстинкт за оцеляване. Александър Иванов казва, че работата му е пълна с предизвикателства и те винаги са различни.
От годините натрупан опит Александър Иванов казва, че ключът към хората, попаднали в дома, е доверието. Според него, именно то им връща вярата, че и те са хора като всички нас. А дарителите пък ни връщат вярата, че все още човещината живее у нас и ни показват безкористно как и къде да я открием, ако сме я загубили по пътя си.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
