Големият български творец Филип Кутев е емблематична фигура за националната ни култура, а композиторското му наследство, признато за класика, и до днес се радва на световно признание и възторг.
Роден в Айтос, той завършва Музикалното училище и Държавната консерватория в София. Веднага след това (1930 г.) е назначен за капелмайстор на военния духов оркестър на XXIV пехотен полк в Бургас. В периода 1935-39 г. работи в Школата за запасни офицери и Военното училище в София и композира активно. На границата на 40-те и 50-те години на м.в. решава да започне делото на своя живот – Държавния фолклорен ансамбъл, превърнал се в школа за поколения певци, инструменталисти, композитори. Това е първият професионален състав от такъв мащаб, обединяващ хор, оркестър и танцова формация. По този модел се сформират ансамбли в цялата страна. Филип Кутев сам подбира и обучава изпълнителите в началото, създава богат репертоар и за трите формации, заедно покоряват публиката на Европа, Азия, Америка. Красноречив е отзвукът, поместен на страниците на вестник „Ню Йорк Таймс“ от 1963 г., по време на първото турне в САЩ: „Има мит, че Орфей е роден там, където сега е България. Изглежда, че това е факт, а не мит, щом неговите дъщери още пеят там“. Проф. Елена Кутева – музиколог, директор на ансамбъл „Филип Кутев“ и дъщеря на именития творец, разказва:
Той беше възрожденец в работата си като музикант и общественик. Беше в ръководството на Съюза на българските композитори, както и негов дългогодишен председател. По-възрастни колеги разказват, че не е позволил нито един от т.нар. авангардисти да бъде преследван по онова време като „враг на народа“. Благодарение на усилията му се създават фестивали за популяризиране творчеството на българските композитори, по негова инициатива се организират съборите на народното творчество в Копривщица, както и празниците „Славееви нощи“ в Айтос. Съставянето на ансамбъла, „тичането“ по неговото утвърждаване, довежда до Указ за създаването на ансамбъла през 1951. Наистина едно велико възрожденско дело. През 1956 г. Ансамбълът е първата институция, която преминава през „желязната завеса“ – това се отбелязва във всички английски, френски, белгийски критики. Това е дело на Филип Кутев.
Елена Кутева споделя и съветите, завещани от баща ѝ, които неизменно следва:
В професионалната работа, каквото и да се прави, трябва да има естетически и етически стойности. Да се запази това, което фолклорът носи със себе си, да бъде на високо „занаятчийско“ и художествено ниво. Това до ден днешен го съхраняваме. Нямаме нито една „халтура“ във времето, в което аз съм директор. Това е много мощен завет – трябва да се спазва едно равнище, от което никога не бива да се отстъпва.
Известно е, че цялото семейство Кутеви е отдадено житейски и професионално на традицията.
Очевидно това е пътят ни – продължава проф. Кутева. – Майка ми Мария Кутева беше „дуварът“ на баща ми. Мъж, който се захване да прави нещо голямо, ако няма кой да го подкрепя, нищо не става. Като филолог-фолклорист в Ансамбъла майка ми изигра голяма роля с нейната култура, знания, вкус, скромност. Тя никога не излезе напред. Сестра ми Надежда Кутева сега има изложба, която посвети на годишнината от рождението на Филип Кутев и 100 години от рождението на Мария Кутева. С ансамбъла направихме един концерт, посветен на Филип Кутев в Бургас – града, в който той е израснал като професионален диригент. На 13 юни – рождения му ден, изнесохме концерт в Криптата на храма „Александър Невски“, кръстихме го „Тебе поем“. Много внимателно подбрахме програмата – получи се стилен концерт с църковна и светска музика, с песни, писани с Бога в сърцето. Ще направим и голям концерт със симфонични произведения, тъй като Кутев е творил и в сферата на симфоничната, камерната, филмовата музика, преди да се посвети изцяло на ансамбъла.
