Върху плоча от изпечена бяла глина майсторът поставя голям лист хартия. В средата на листа е нарисувано огромно слънце с преплетени лъчи, под него и над него има по две големи птици с дълги „рошави“ опашки. Майсторът внимателно дупчи хартията с игла, като повтаря точно очертанията на рисунката. След това взима малка тубичка с разредена червена глина и отново повтаря очертанията. Глината преминава през дупчиците и рисунката се отбелязва върху плочата, като става релефна. После хартията се маха и започва оцветяването на очертанията – синята боя е направена от прах на полускъпоценния камък лазурит, червената – от кората на нар, зелената – от свежа трева, златната – от златен прах. Накрая керамичната картина ще бъде изпечена.
Тази техника се нарича кундал (на персийски „раят на цветовете“). Тя е използвана за оцветяване на изображенията по всички сгради в Самарканд. Техните ярки цветове изобщо не са избледнели през последните няколко столетия, защото боите са направени от естествени материали.
Още за изумителните керамични картини на Самарканд, ще научите от поредния епизод на „История на изкуството за деца“.
