„За съжаление, целият валутен механизъм се превърна в един политически пазарлък и то само по отношение на България. Първия път когато ни отказаха беше заради прекомерно високия дефицит по текущата сметка. Знаете че ние правехме исторически високи нива - над 20%, което в учебниците пише, че е голям риск. Втория път беше обяснено, че не трябва да се бърза с това, тъй като цялата еврозона е в криза. Сега не ми е ясно каква точно причина ще бъде изложена, но подозирам, че ще се говори за нестабилност на финансовия сектор“.
В целия ЕС и еврозоната непрекъснато фалират банки, изтъкна тя и даде пример с даунгрейдването на Дойчебанк и скандала в Латвийската банкова система, въпреки че е в еврозоната.
„Притеснението е, че ако бъдем допуснати до валутния механизъм, след две години ще влезем в еврозоната, защото постигаме маастрихтските критерии. Ние сме единствената държава, заедно с Швеция, които в продължение на 8 години стриктно спазва всички критерии“.
Според Бобева сме свидетели на дискриминационно отношение спрямо българската икономика:
„Това е определено нежеланието на Европейската централна банка да се разширява еврозоната на този етап. Те си имат проблеми с немската банкова система, с италианската, с латвийската. Влизането на България в банковия съюз преди влизането във валутния механизъм е безумие. Няма нормална страна, която би приела такова условие. Това е безумие, защото това не гарантира, че след това ще влезем във валутния механизъм. Няма правни инструменти в ЕС, които да ни гарантират, че като влезем в банковия съюз, ще ни вкарат след това във валутния механизъм. Влизайки в банковия съюз ти се отказваш от надзор. Всичко се решава от ЕЦБ във всеки един момент. Те могат да решат освен трите най-големи банки да надзирават която и да е, да отнемат лиценз на която и да е, да дават лиценз на която и да е и ние не участваме в окончателното взимане на тези решения. Тоест, друг взема решението, но ти плащаш сметката, защото ако трябва да се изплащат депозити, да се плаща за преструктуриране, това отива от националните пари“.
Нито една държава извън еврозоната не е проявила интерес за участие в банковия съюз, защото той е „изцяло непривлекателен за държавите, които са извън еврозоната“.
Българската банкова система е най-оценяваната банкова система през последните пет-шест години и би било голям риск да бъде хвърлена в несигурността в нов механизъм, изтъкна тя. Присъединяването към „чакалнята на еврозоната“ означава, че в идните две години нашата валута трябва да докаже, че продължава да бъде стабилна. Ще се правят най-вече структурни реформи и ще продължаваме да бъдем фискално разумни.
Валутният механизъм е първата стъпка към еврозоната, а тя, с всичките и проблеми с неясноти остава сърцевината на Европейския съюз, обясни Бобева.
„Аз очаквам ефект върху рейтинга на България в резултат на присъединяването към валутния механизъм. Освен това има и редица други ползи – това, че вече обозримо приемането на еврото означава, че ще започнем да се подготвяме за него, а това е един от най-важните въпроси, за да не изпитаме шока на цените и други рискове, които има във връзка с присъединяването“.
Вишеградската четворка не иска да се присъедини към общата валута, но разликата с България е в това, че страната ни е в специфичен валутен режим вече 21 години.
„За нас е от изключително значение ние да влезем в еврозоната. Това ще е единственият начин, по който ще излезем от валутния борд. В този смисъл разликата е фундаментална“.
Имайки по-висок рейтинг ще првличаш повече инвестиции, а когато имаш повече инвестиции, имаш по-голям икономически растеж. В този смисъл, членството в еврозоната е прекрасно условие да ускорим икономическия растеж, но за съжаление то не е достатъчно. Има държави в еврозоната, които се възползват от високия рейтинг и по-добрите условия за инвестиции, които членството добавя, но има и такива, които не се възползват. Имайте предвид, че през последните 10 години в самата еврозона процесите на конвергенция бяха доста разнопосочни. 12 държави в еврозоната не са се сближили, а са се отдалечили от средния БВП на човек от населението. Членството в еврозоната, както и в Европейски съюз, е една възможност, която може да ти даде крила към един по-висок икономически растеж, ако ти следваш правилните политики, но ти можеш и да се провалиш, както се провали Гърция…“.
Дори и страната ни да подаде документи на 12 юли, Бобева не е оптимист в какъв срок страната ни би могла да стане част от ERM-2 заради противоречивите политически сигнали, които получаваме отвън.
