Клаудио Абадо е роден в Милано на 26 юни 1933 година. Син е на Микеланджело Абадо - цигулар, композитор, диригент и професор в консерваторията „Джузепе Верди“. Той е и първият му учител по пиано. Майка му също е професионален музикант - пианист.
Музикалните интереси на Клаудио се оформят и развиват с представления в Миланската Скала, както и с посещения на оркестрови репетиции, ръководени от Артуро Тосканини и Вилхелм Фуртвенглер. Други големи диригенти, оставили неизгладимо впечатление у него са Виктор де Сабата и Рафаел Кубелик, но едва след като чува „Ноктюрните“ на Клод Дебюси под палката на Антонио Гуарниери, Абадо решава да стане диригент. На 15-годишна възраст той се запознава с Ленард Бърнстейн, който му казва: „Ти имаш усета да бъдеш диригент“.
Клаудио Абадо учи пиано, композиция и дирижиране в Миланската консерватория и завършва през 1955. През следващата година изучава дирижиране с Ханс Сваровски във Виенската музикална академия по препоръка на Зубин Мета. Абадо и Мета дори се присъединяват към академичния хор, за да могат да гледат Бруно Валтер и Херберт фон Караян на репетиции.
През 1958 година Абадо прави своя професионален дебют в Триест, а през 1959 поставя първата си опера–„Любовта на трите портокала“, отново там.В Кралската опера Ковънт Гардън в Лондон дебютира с „Дон Карлос“ от Джузепе Верди с участието на Гуинет Джоунс и Шърли Верет. Със същото заглавие стъпва за първи път и на пулта на Метрополитън опера, а в състава на постановката на творбата в Милано са Фиоренца Косото, Пиеро Капучили и Николай Гяуров. „Дон Карлос“ е само една от оперите, към които Абадо проявява афинитет. Така е и с „Аида“. Заедно с Дзефирели правят незабравима постановка с Лейла Генджер и Фиоренца Косото в Миланската Скала. Работи и по тогава позабравената „Симон Боканегра“, с която открива сезона в Милано през 1976 и през есента на същата година обикаля Съединените щати.
През 1969 (само на 35 години) Абадо е назначен за музикален директор на Миланската Скала. Изборът на млад и сравнително неизвестен диригент като него е доста изненадващ. Особено имайки предвид, че през последните няколко години театърът сякаш е загубил позициите си в оперния свят. Скептицизмът и съмненията бързо се преодоляват, особено когато през 1972 към Абадо се присъединява директорът Паоло Граси, който заменя Антонио Гингели. За кариерата на Абадо и за историята на театъра това е революция: репертоарът е силно разширен, започват да се поставят творби на автори като Албан Берг, Игор Стравински, Арнолд Шьонберг. Дори се правят световни премиери на съвременни композитори, като например „Събота“ от оперния цикъл „Светлина. Седемте дни на седмицата“ на Карлхайнц Щокхаузен. Подбно събитие не се е случвало в Милано от 1926 година, когато е първото изпълнение на "Турандот" на Джакомо Пучини. Паралелно с подновяването на репертоара, Абадо налага и нов подход при работата с нотния материал. Изследва и използва оригиналните партитури, за да открие естествената и заложена спонтанност и красота в мелодията, без отдавна омръзналите тривиални прочити. Това му дава възможност да преоткрие най-известните шедьоври на традиционния репертоар. Заедно с това той издирва и популяризира нови и непознати до момента заглавия от известни композитори, например Джоакино Росини.
От 1976 Абадо заема поста на художествен ръководител на Миланската Скала заедно с Джорджо Стрелер и Карло Мария Бадини. По време на мандата си той разширява сезона с четири месеца и се съсредоточава върху подготвянето на представления на достъпни цени запо-широката публика. В допълнение към стандартния оперен репертоар той представя съвременни опери, включително произведения на Луиджи Далапикола и Луиджи Ноно.За нас като българи специална е световната премиера на „Към слънцето, изпълнено с любов“ на Ноно сярко българско участие – на сопраното Кристина Горанчева. Тя не е единствената българка, с която Абадо е работил. Самият диригент разказва за Николай Гяуров: „Нашата първа среща започна с постановката на „Дон Карлос“. Срещали сме се не само в Ла Скала, но и в нюйоркската Метрополитън, в лондонската Ковънт Гардън, както и в Парижката опера. С него направих „Симон Боканегра“ в Милано с огромен успех. След това дойде ред на „Макбет“ и на Вердиевия Рекием... Има още много други български певци, които са пяли с мен, например Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев. Когато поставяхме „Борис Годунов“, отново в Милано, участваха тенорът Михаил Светлев и Гяуров. Дирижирал съм и Маргарита Лилова. С Ана Томова-Синтова съм поставял модерна музика - творби на Ноно и Малер. Много съжалявам, че не съм работил с Борис Христов“. И допълва: „Какво отличава българските певци от останалите? И лесно, и трудно е да се определи точно, но мисля, че преди всичко – голямата топлота и експресивност на българските гласове. Затова може би имат и такъв голям успех в Италия“.
От 1986 година Клаудио Абадо е музикален директор на Виенската държавна опера, където също обогатява репертоара с оригиналните продукции на „Борис Годунов“ и „Хованщина“ от Мусоргски, „Фиерабрас“ от Шуберт и „Пътуване до Реймс“ на Росини. През 1987 е назначен за главен музикален директор във Виена, а през 1988 основава музикалния фестивал Wien Modern, който включва и съвременно изкуство. Този интердисциплинарен фестивал се провежда всяка година под ръководството на Абадо до неговата смърт.
„... Той всъщност не казва нищо на репетициите и говори толкова тихо (защото е много срамежлив), че хората могат да се отегчат.Но всъщност, това е неговият начин да направи изпълненията страхотни... Никога не съм познавал по-завладяващ човек. Той е най-естественият диригент в света. Някои диригенти трябва да изразят думите си с думи, но Клаудио просто показва, просто го прави“. Това споделя виолончелистът Клайв Гилинсън.
Много от колегите на Абадо го наричат „непрекъснато търсещия“. Той не се задоволява с вече постигнатото и разглежда всяка нова творческа задача като предизвикателство и възможност за откриване на нови перспективи в диригентското поприще като изкуство на интерпретацията. Но е и прекрасен културен мениджър, съумяващ да съчетае в атмосферата на музикалните празници и другите изкуства. За Абадо е много важна срещата между тях и синтетичното им въздействие. Тази огромна и многостранна дейност изисква безкомпромисна концентрация на духовната енергия, воля, работоспособност, наравно с умението да се радваш на живота, да преживяваш музиката с пълно октровение. Темпераментният Клаудио Абадо съумява да постигне равновесието между желязната дисциплина и артистичното вдъхновение, между преклонението към класиката и пиетета към малко познатите и съвременните заглавия.
Абадо е от онези големи диригенти, който умеят да съпреживеят напълно емоцията на певците по време на спектакъл. Това прави работата му толкова органична и жива. Самият той казва: "...абсолютно необходимо е да знаете партитурата перфектно и да сте запознати с живота, творбите и цялата епоха на композитора. Чувствам се много по-сигурен без ноти пред себе си. Комуникацията с оркестъра е по-лесна“.
След дълга битка с тежко заболяване Абадо напусна този свят на 20 януари 2014 година.
В оперната вечер (събота, 30 юни от 20 часа) ще прозвучат фрагменти от:
Матеус Пасион на Й. С. Бах с участието на Маргарита Лилова
„Сватбата на Фигаро“ на Моцарт с Черил Стюдър и Бо Сковхус
„Пепеляшка“ на Росини с Тереза Берганца и Луиджи Алва
„Пътуване до Реймс“ на Росини с Чечилия Газдиа, Катя Ричарели, Самюел Рейми и Руджеро Раймонди
„Фиерабрас“ на Шуберт с Карита Матила, Томас Хемпсън, и Черил Стюдър
„Симон Боканегра“ на Верди с Николай Гяуров, Мирела Френи, Пиеро Капучили и Хосе Карерас
„Фалстаф“ на Верди с Томас Хемпсън и Брин Тервъл
„Пелеас и Мелизанда“ на Клод Дебюси с Мария Юинг, Франсоа Льо Ру и Жозе Ван Дам
„Воцек“ от Албан Берг с Хилдегард Беренс и Франц Грундхебер
„Към слънцето, изпълнено с любов“ от Луиджи Ноно с участието на Кристина Горанчева.
