България и Румъния са заплашени от енергийна зависимост от Русия, но се отказаха от разработването на собствените се шистови находища и фактически затвърдиха господстващото положение на „Газпром“ и „Газпромнефт“, пише Тереза Вуйчик в полското издание Biznes Alert.
Кремъл спечели още нещо в тези страни – напускането на американския петролен гигант „Шеврон“, добавя авторката.
По-нататък тя посочва, че ситуацията в Румъния и България все пак е различна. Румъния добива собствени нефт и газ, а количеството петрол, което не ѝ достига, купува предимно от Казахстан, докато България практически не добива никакви въглеводородни горива на своята територия.
По отношение на природния газ доскоро Румъния внасяше 25 % от необходимите ѝ количества от Русия, но сега доставките от „Газпром“ са намалели, а Букурещ се надява благодарение на разработването на собствени находища до 2020 да задоволява потребностите си изцяло с местен добив. През 2015 година Румъния спря изобщо вноса, тъй като местният добив надхвърляше потреблението.
По-нататък в анализа се казва, че от 1998 „Лукойл“ присъства в Румъния и е собственик на една от най-големите петролни рафинерии – тази в Плоещ и че през 2014 година руската компания е уличена във финансови машинации, довели до загуби от 230 милиона евро за румънската държава.
Прогнозите за румънския пазар са, че след 2020 година вътрешното потребление на природен газ ще расте, а страната може да задоволи потребностите си чрез разработка на находищата на шистов газ. Според анализите добив на шистов газ и петрол макар и в само една страна в Европа ще нанесе сериозен удар по „Газпром“.
Няма официални данни за обема на шистовите находища, но според американското управление за енергийна информация (EIA) общо Унгария, Румъния и България (Карпатско-Балканския басейн) имат находища от 538 милиарда кубически метра газ.
През 2012 година прозападното румънско правителство на Михай-Разван Унгуряну изрази подкрепа за добива на шистов газ, а опозиционната тогава Социалдемократическа партия се обяви против. След като правителството на Унгуряну беше свалено през април, социалдемократите дойдоха на власт и наложиха мораториум върху проучванията и добива на шистов газ.
Според Тереза Вуйчик това е станало под натиск от Кремъл.
В края на декември социалдемократическият премиер на Румъния Виктор Понта промени позицията си и обяви, че добивът на шистов газ е перспективен и в страната беше поканен „Шеврон“, който да извърши проучвания. Американската компания получава разрешение за проучвания – първоначално в района на Пунджедещи, окръг Васлуй в източната част на Румъния.
Местната управа обаче насрочи референдум, а екоактивисти организираха масови протестни акции в Букурещ, Клуж-Напока, Констанца и Васлуй.
Според авторката местното население е плашено с разрушителни последици в резултат на използването на фракинга и има ясни доказателства, че зад протестите стои Русия. В румънските протести са се включили и членове на проруски молдовски партии, които според Вуйчик са получавали пари от Москва.
В други протести, организирани в Букурещ, Сибиу, Мангалия, Яш, Сигишуара, Брашов са участвали стотици българи, а според Анка-Мария Черня от фондация „Йоан Барбуш“ руските медии са били много активни в посока мобилизация на антишистовите настроения.
По-конкретно руските медии непрекъснато са изтъквали разрушителните последици за хората, животните и растенията вследствие на използваните от „Шеврон“ методи на фракинг.
Според публикацията пътуванията и нощувките на хиляди зелени активисти от България, Молдова, Германия и Франция са платени от „Газпром“, който има най-сериозен интерес да няма алтернативни доставки в региона.
Протестите дават резултат и през 2015 година „Шеврон“ се оттегля от Румъния.
Що се отнася до България, добивът на шистов газ се подкрепяше от консервативните партии, а левицата, в тясно сътрудничество с Москва, се обявяваше против. Фактически левите продължиха политиката на бившата комунистическа партия, пише Тереза Вуйчик и добавя, че в резултат София е подкрепяла проекти като „Южен поток“ и в същото време плаща една от най-високите цени за природния газ, доставян от „Газпром“.
Все пак, посочва авторката, през 2011 година „Шеврон“ получи разрешение за проучвания на територия от 440 000 хектара. По данни на EIA запасите на България от шистов газ са 480 милиарда кубически метра, а от шистов петрол – 180 милиона барела, което би позволило на България 30 години да не зависи от внос.
Само че, продължава публикацията, само няколко седмици след като „Шеврон“ получи разрешение, започнаха протести.
Демонстрациите бяха по-многочислени от тези в Румъния и обхванаха София, Варна, Добрич и още няколко града, пише още Вуйчик и посочва, че важна роля в организацията им са имали фондация „Роза Люксембург“ и движението „Не на фракинга“.
Чешките специални служби са предупредили, че „Газпром“ спонсорира леви партии и движения, които се обявяват против добива на шистов газ в Европа.
„Шеврон“ се яви като конкурент на проекта на „Газпром“ „Южен поток“, а руската компания имаше ефективни инструменти за противодействие в лицето на зелените партии и специално създаденият „Европейски делови конгрес“ (преименуван впоследствие на световен), в който беше сформирана работна група по проблемите на екологията и здравеопазването начело с българката Стела Балгова – заместник-изпълнителен директор в „Овергаз“, посочва Тереза Вуйчик.
В резултат на протестите в началото на 2012 българският парламент наложи мораториум върху проучванията за шистов газ, а правителството оттегли даденото на „Шеврон“ разрешение.
Контраатаката на проруския лагер беше успешна и е ясно, че това не беше грижа за природата, а запазване на енергийната зависимост на България от Русия, пише още Тереза Вуйчик.
Тя цитира бившия вицепремиер и министър на финансите Симеон Дянков, който казва, че зад това развитие на събитията стои „Газпром“.
„Ние знаехме, че протестите получават сериозна финансова подкрепа и те в крайна сметка постигнаха изгонването на „Шеврон“, допълва Дянков.
Балканите продължават да бъдат обект на експанзия на руските енергийни гиганти „Лукойл“ и „Газпром“, а България и Румъния станаха ключови елементи за стратегията на Русия да заобиколи Украйна при енергийните доставки за Западна Европа. Изгонването на „Шеврон“ от този регион показва, че Москва няма да подбира средства, за да запази монопола си, завършва публикацията.
