Семейството на Лиляна Галевска е пример за наследствено предаване на музикалната традиция. И това не е случайност. Нейната майка Ика Стоянова (1922-2014) е една от първите народни певици, запяла „на живо” по Радио София през далечната 1936 година. Родена и израснала в столичния град, Лиляна Галевска разучава майчините песни от ранна възраст. „Когато мама пееше, моите игри секваха. Сядах до нея, слушах и попивах всичко. Тя пътуваше с групата „Наша песен” и често ме оставяше в родното й село Врабча, Трънско”, спомня си певицата. Врабча е погранично селище в Западните български покрайнини, днес разделено между България и Сърбия (по силата на Ньойския договор) с характерен певчески диалект, който Лили Галевска усвоява още в ученическите години. За детството на село разказва: „През летните ваканции мама ме водеше на седенките и на полето. Гледах как две жетварки пеят от единия край, а други две отпяват. Толкова ми беше интересно и за това трънската песен е дълбоко свързана с мен, закърмена съм с нея“.
Тази атмосфера по-късно определя нейния изпълнителски стил като певица и оформя репертоара й от трънски песни – хумористични, любовни, седенкарски, жетварски. Първото голямо признание за таланта си Лиляна Галевска получава на 16 години като лауреат на Републикански фестивал. За начало на своята професионална дейност определя датата 5 март 1968 г., когато постъпва в Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев”: „Това беше моята мечта, защото и аз исках да бъда една перла от този гердан от певици. Господ чу думите ми и след конкурс бях приета в състава на Държавния ансамбъл. Незабравим спомен остава момента, когато ме посрещнаха всички певици заедно с Филип Кутев, хореографката Маргарита Дикова и художничката Нева Тузсузова“. 
В продължение на 20 години Лиляна Галевска е солистка на Държавния ансамбъл „Филип Кутев”. Концертира с групите на Иван Шибилев и Цвятко Благоев, записва с оркестрите на Диди Кушлева, Стоян Гигов, Тодор Пращаков и народния оркестър на БНР. Песните в радиото са обработени от Коста Колев, Боян Нанков, Михаил Йорданов и др., а някои от записите се издават на грамофонни плочи. „Моят творчески път е много богат. Работила съм не само с народни изпълнители, а също така с оперни и оперетни артисти. Голяма част от песните ми се пеят в цяла България като „Дреме ми се, лега ми се”, „Попадия оро води”, „Скарале ми се, степали” и др. Те отразяват живота и бита на трънчанина”, разказва Лили Галевска. Вече 27 години пее в известния квартет „Славей”. Съставът основават с Надка и Светла Караджови и Стояна Лалова – дългогодишни певици в ансамбъл „Филип Кутев”. Специално за квартета композиторът Коста Колев обработва песни от нейния репертоар, които постигат голям успех на прегледа „Нова българска музика” през 90-те години и днес се изпълняват от различни вокални формации. Лиляна Галевска допълва: „Няма да се роди такъв композитор като Коста Колев, който влагаше сърце и душа в музиката. Той обработи „Нено ле” на Караджова и моите песни „Попой ми, Янке ле” и „Дреме ми се”. С тях до ден днешен печелим аплодисментите на публиката”.
През 2018 година певицата отбелязва три годишнини – 70 житейски, пет десетилетия на професионалната сцена и 45 години семеен живот. Радва се на две дъщери и пет внука. „Щастлива съм от това, което притежавам. Имам много спомени не само от българските, но и от световните сцени, защото с трънските песни на майка ми обиколих четири континента. Моята малка дъщеря Веселина носи артистичността на баба си и от мен, а голямата Екатерина действително се прояви като певица и концертира с джаз формации”, с гордост споделя Лиляна Галевска.
Вече четири поколения в нейното семейство носят песенното богатство на Трънския край. 12-годишният внук Веселин също запява песните на баба си и показва артистични способности. Така старата трънска песен продължава да живее и да се пее.
Разговора с Лиляна Галевска в „Семейно радио” и нейни песни от фонда на БНР можете да чуете в звуковия файл.
