Гърция и Македония сложиха край на дългогодишния спор за името на Македония. Това стана в края на миналата седмица с подписването на договор от премиерите на двете страни. От документа се очаква да даде тласък на евроатлантическата интеграция на Скопие. Първите стъпки в тази посока бяха направени в сряда, когато по време на ратификацията на договора в парламента премиерът Зоран Заев съобщи, че точката на Македония за членството в НАТО вече е включена за обсъждане в дневния ред на предстоящата през юли срещана върха на Алианса в Брюксел. Към белгийската столица са насочени за идната седмица и очакванията за решението на Гърция дали дава съгласието си Скопие да започне преговори за членство в ЕС.
Много дълъг път, който е съпътстван от големи сътресения, има да се извърви до влизане в сила на името Република Северна Македония, коментира в „Събота 150“ балканистът и журналист от БТА Райна Асенова. Тя коментира още:
„Например в Македония – въпросът за референдума, който трябва да се състои тази есен – дали да бъде консултативен или задължителен. На този етап и управляващи, и опозиция казват, че той трябва да бъде задължителен, но тук сметките също могат да излязат криви, защото управляващите разчитат на това, че половината от македонските избиратели на настроени да отговорят положително на въпрос, плюс албанците, които са между 25 и 30 % от населението. Тогава референдумът ще мине. Опозицията обаче има резервен вариант и той е да не бъдат изпълнени 50 % участие - за да бъде законен референдумът и той да бъде валиден. Гръцкото правителство е силно застрашено от това, че коалиционният партньор „Независими гърци“, чийто лидер, подкрепи оцеляването на правителство, заяви, че ще гласува против договора. нещо повече – той дори поиска договорът да бъде гласуван в парламента на Гърция с мнозинство от 180 депутати, с квалифицирано мнозинство, а не с обикновено. Той заплаши правителството, че, ако това не стане, ще се оттегли и правителство ще падне. Ясно е мнението на „Нова демокрация“, ясно е, че според социологическите проучвания „Нова демокрация“ силно изпреварва управляващата СИРИЗА, т.е. гръцкото правителство е силно застрашено да падне“.
Освен референдума, промяната на Конституцията е другият елемент, който трябва да сложи точката на спора, но този процес остава под въпрос. Асенова обясни:
„Промени в конституцията в Македония се гласуват с мнозинство от 2/3. Без ВМРО няма такова мнозинство. Не виждам как ще мине този документ там, а пък, ако не мине в македонския парламент, гръцкият няма да го ратифицира, т.е – нещата предстоят…“
За утре в Брюксел е насрочена среща между президентите на Сърбия и Косово. Темата на срещата е нормализирането на отношенията. И двете страни се обявяват за засилване на диалога, който обаче от март месец е в застой. И двете страни се нуждаят от още време, за да узреят. И двете страни са на много крайни позиции, коментира по темата Асенова.
„Преди срещата в неделя косовските ръководители заявиха, че целта им е да поставят въпроса за определяне на границата между Сърбия и Черна гора, на което в Белград подскочиха и казаха, че такава граница няма. Сърбия пък тръгва с искането и категорично смята, че само една подялба на Косово, може да даде трайно решение на проблема и поиска Северно Косово и Манастирите, на което албанската страна отговоря, че подялба на Косова няма да има. Това би довело до един верижен процес на Балканите, който няма да доведе до нищо добро“.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
