Това не е точно Фейсбук. Това е пиеса, която се нарича „Фейсбук”. Героите на авторката Елица Матеева създават живота си във Фейсбук. На пръв поглед е несериозно. За живота. И за всичко останало. Несериозно се опитваме да разговаряме за сериозното, омаловажаваме го, за да не ни боли. Но зад всяка несериозност стои сериозна тревога. Тъкмо за живота. И за всичко останало. И най-вече – за любовта.
Не е необходимо да влезете във Фейсбук, за да разберете за какво става дума. Достатъчно е тази неделя в 16.00 часа да пуснете програма „Христо Ботев“. И ще чуете „Фейсбук” – пиеса за общуването. За търсенето. За срещите, които не се състоят. За раните, които носим и крием дълбоко в себе си. Докато чатим на пръв поглед небрежно из Фейсбук, те неочаквано изскачат навън, изкрещяват и пулсиращо заболяват, но в края на краищата е грешка да се живее с раните, защото животът се състои от надеждата – че ще намерим другия, че той ще е този, когото сме търсили, че ще открием смисъла, че ще изговорим себе си, ще напишем себе си, ще срещнем себе си... пък защо не и във Фейсбук!
Всъщност „Фейсбук“ е пиеса за любовта, която непременно ще се случи, но май няма да е тъкмо днес.
Приятно слушане!
