Новопубликувани пътни дневници разкриха, че прочутият физик Алберт Айнщайн е имал расистки и ксенофобски възгледи, съобщи Би Би Си.
Те са писани между октомври 1922 г. и март 1923 г. по време на пътувания в Азия и Близкия изток.
В тях той прави негативни обобщения, като например нарича китайците „работлив“ но и „мизерен и глуповат народ“ .
По-късно в своя живот Айнщайн става защитник на човешките права в САЩ и определя расизма като „болест на белите хора“.
В публикуваните от „Принстън юнивърсити прес“ дневници Айнщайн прави записки от пътуването си, започнало от Испания към Близкия изток, а след това през Шри Ланка, тогава Цейлон до Китай и Япония.
Физикът описва как пристига в Порт Саид, Египет, където среща „левантийци с всякакъв цвят, сякаш пръкнали се от ада“, идващи на кораба му да си продават стоките.
За хората в Коломбо, Цейлон, той пише: „Те живеят в голяма мизерия и смрад на земята, правят малко и се нуждаят от малко“.
Според публикация в „Гардиън“ за дневниците Айнщайн описва китайските деца като „бездушни и глуповати“ и че ще е „жалко, ако тези китайци изместят другите раси“.
В друг пасаж той сравнява Китай със стадо, а хората - с автомати, преди да посочи, че „има малка разлика между китайските мъже и жени“ се пита как мъжете са „неспособни да се защитят“ от женското „фатално привличане“.
Известен с блестящите си постижения в науката и своя хуманитаризъм, Айнщайн емигрира в САЩ през 1933 г. след възхода на Адолф Хитлер и нацистите в Германия.
Ученият от еврейски произход описва расизма като „болест на белите хора“ в реч през 1946 г. в университета „Линкълн“ в Пенсилвания. Той става един от гласовете, помогнали да се извади на показ сегрегацията в САЩ.
Според някои изследователи на Айнщайн той избрал университета „Линкълн“ – смятан по традиция за учебно заведение за афроамериканци, за най-острата си реч именно заради собствените си възгледи в миналото, посочва Би Би Си.
