„Директорите са притеснени с основание, защото ако с новата здравна карта и с новите анекси подпишат по-малък брой легла, няма да могат да усвоят бюджетите, които им се дават. В също време имаме уверението от Министерството, че определените лимити няма да бъдат намалявали. Ще направя всичко възможно картата да се използва за планиране. Там, където е възможно, ще настоявам тя да остане като един инструмент за бъдещето планиране…. но не би трябвало да се използва за съществуващи лечебни заведения и рестрикции срещу тях“.
БЛС трябва да взема отношение по всички проблемни въпроси на здравеопазването в България и да защитава интересите на своите членове като ежедневно следи техните проблеми, убеден е той.
„Само когато има уважавани лекари, когато обществото разбере, че лекарите трябва да бъдат уважавани, тогава ще има и доволни пациенти. Няма как пациентите да бъдат доволни, ако нямат доверие в своя лекар“.
„Разбира се, ще настояваме за повече средства. Четири милиарда годишно разпределя НЗОК. От тях само половината отива за медицинска дейност. Трябва да знаем, че богатството на държавата откъм медицински кадри се финансира с медицинска дейност. Останалите отиват за лекарствени средства, в което няма лошо, но в последните години сме свидетели на завишаване на средствата за медикаменти, а в същото време има драстични ограничения във финансирането на дейността“.
В останалите страни от ЕС за здравеопазване се отделят повече процентни средства от БВП, отколкото у нас. Той изтъкна че спешните случаи се различават от неотложните и обществото трябва да прави разлика:
„Неотложните са една огромна част от дейността на кабинетите в спешните отделения, които никой не финансира. Когато пациентът не влезе за лечение в болницата, НЗОК не плаща за това, а когато не е спешен, Министерството, по методиката, също не плаща за този преглед. Обществото трябва да знае, че тези неща няма да се финансират“.
