В гръцката митология Даная е дъщеря на царя на Аргос Акрисий и жена му Евридика. Акрисий разбрал от делфийския оракул, че няма да има син, но синът на дъщеря му ще го убие. За да предотврати раждането на внук-убиец, затворил дъщеря си. Зевс, обаче, запленен от красотата на Даная, проникнал в тъмницата й под формата на златен дъжд. В резултат на това се родил Персей, когото очаквали много подвизи.
В операта „Любовта на Даная”, която Рихард Щраус създава (1937-40 г.) по пиесата на Хуго фон Хофманстал, се преплитат няколко митологични сюжета. Тук е мотивът за златния дъжд (Хофманстал е предпочел римския вариант на Зевс – Юпитер), договорът между Юпитер и Мидас – всичко, до което приказно богатият лидийски цар се допре, да се превърне в злато; самият Мидас е интерпретиран разностранно: освен митичното му богатство тук е използван и мотивът за прочутите уши, с които той се сдобива, когато в състезанието между Аполон и Пан отсъжда в полза на Пан... и т.н. Финалът на операта наподобява прагматичент вариант на пасторална пиеса: любовта побеждава, Юпитер благославя бедните влюбени, изсипва златния си дъжд върху недоволните кредитори на бащата на Даная.
В предаването ще звучат фрагменти от операта на Рихард Щраус „Любовта на Даная”.
Слушайте „Звукови хроники” в понеделник, 18 юни, от 17.30 часа.
