1068 година. Голям отряд кумани и печенеги са навлезли в границите на Унгарското кралство от изток, ограбили са няколко селища и доволни се връщат към черноморските степи. Унгарският крал Соломон обаче ги чака в засада близо до град Керлес. Започва бой. Заедно с краля са и неговите братовчеди, херцозите Геза и Ладислав. Грабителите са разбити, плячката им е отнета и те се оттеглят. Изведнъж Ладислав зърва момиче на седлото на един от куманите. „Този езичник е отвлякъл дъщерята на епископа на Варад.“ – проблясва в ума му и независимо, че е ранен, се спуска да гони разбойника и успява да спаси момичето.
Такава е легенда за един от най-почитаните унгарски светци, крал свети Ласло І (Ласло е унгарския вариант на полското име Ладислав, което на свой ред идва от пожелателното старобългарско име Владислав – да владее славата, да бъде славен владетел). Ласло наистина е участвал в битката при град Керлес в областта Трансилвания в днешна Румъния и вероятно е спасил отвлечено момиче, но според летописците, то не е било дъщерята на епископа на Варад. Девет години след тази битка Ладислав става крал на Унгария.
Според друга легенда, докато Ласло управлявал, в кралството му избухнала чума. Кралят се помолил за лек, после изстрелял във въздуха стрела и тя паднала върху растение, което излекувало болестта. Оттогава унгарците го наричат „билката на Св. Ласло“. Всъщност, това е синята тинтява, която наистина има лечебни свойства.
В края на XII в. крал Ласло І е обявен за светец и легендите за него започват често да се изобразяват в унгарските църкви.
Повече можете да научите от поредния епизод на „История на изкуството за деца“.
