Френските регулаторни органи заявиха в понеделник, че ще засилят капиталовите изисквания на банките, за да смекчат рисковете от бъдеща кредитна криза, което се възприема от финансовите пазари като ранен сигнал за затягане на условията по отпускането на заеми в цяла Европа, съобщава "Уолстрийт джърнъл".
Върховният съвет за финансова стабилност на Франция (High Council for Financial Stability), който обединява пазарните и финансови регулаторни органи, Френската централна банка и министерството на финансите, заявиха, че ще приложат "антицикличен" капиталов буфер, задължавайки банковите институции да държат капитал в размер на 0,25% от рисковите френски финансови активи. Чуждестранните банки също ще бъдат задължени да държат буфер от 0,25% от своите рискови активи във Франция.
Целта на финансовите буфери, възникнали вследствие на международната финансова криза преди десет години, е да принуди банките да натрупват допълнителен капитал, докато икономиката е силна, което да ги направи по-устойчиви в следващите периоди на стрес.
По-високите капиталови изисквания за френските банки идват в момент, когато се очаква Европейската централна банка да проведе своето редовно заседание този четвъртък (14-и юни) и на което тя може да очертае планове за отмяна на извънредните програми за стимулиране (програмата за т.нар. "количествени улеснения"). Трябва да се има предвид, че ЕЦБ провежда паричната си политика в рамките на еврозоната, докато съответните национални органи осъществяват значителен контрол върху регулирането на банките на местно ниво.
Политиката на ЕЦБ на "лесни (евтини) пари" допринесе за истински бум при отпусканите от търговските банки кредити, особено във Франция. Това доведе до увеличаване на френския дълг в частния сектор над 130% от БВП на страната в края на 2017-а година, изпреварвайки това ниво в Испания, превръщайки се в най-големия по размер дълг на частния сектор сред четирите най-големи икономики в еврозоната, които включват още Германия и Италия. В тази връзка "Уолстрийт джърнъл" отбелязва, че френските регулатори са особено загрижени за нивата на корпоративния дълг, които се повишиха по-бързо, отколкото в повечето големи икономики от еврозоната.
Това означава, че Франция се стреми да намали рисковете в банковата система, докато ЕЦБ продължава да стимулира кредитирането чрез напомпването на ликвидност посредством ежемесечни покупки на еврооблигации и по-ниски лихвени проценти. Очаква се ЕЦБ да приключи покупките си на активи по-късно тази година, въпреки че мнозинството икономисти прогнозират, че лихвените проценти ще останат отрицателни до 2019-а година, а вероятно и след това.
Франция е най-голямата държава в еврозоната, която налага широко ограничение за банките. В същото време по-малки страни-членки от региона на единната валута като Словакия разполагат с капиталов буфер в размер на 0,5%, като наскоро и Литва обяви, че ще въведе капиталов буфер от 0,5 на сто.
Регулаторните органи на Франция посочиха, че банките ще имат срок до юли 2019-а година, за да спазят новите правила за капиталовия буфер. Според официалните власти, всички френски банки вече притежават достатъчно капитал, за да покрият новите изисквания.
Централната банка на Ирландия също така съобщи, че обмисля увеличаване на "антицикличния" капиталов буфер, за да гарантира, че банките ще могат да издържат на евентуален икономически трус, без да се налага прекалено рязко да ограничават кредитирането.